Джудас Прийст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Judas Priest
Judas Priest Retribution 2005 Tour.jpg
Judas Priest през 2005
Информация
Създадена Бирмингам
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Стил Хеви метъл
Спийд метъл
Активни години 1968
Музикален издател Epic, Columbia, CMC, Koch, RCA, Gull
Свързани изпълнители Fight, 2wo, Halford, Bullring Brummies, Black Sabbath, Hear 'n Aid, The Flying Hat Band, Hawk, Racer X, Saints Or Sinners/The Scream, Hiroshima, The Liberators, Pinkerton's Assorted Colours, Finders Keepers, Trapeze, Глен Хюз, The Screaming Jets, Тони Айоми, Yngwie Malmsteen's Rising Force, Beyond Fear, Winter's Bane, Iced Earth, American Dog and Tim Owens, Seattle, Hail!, Charred Walls of the Damned
Уебсайт Official Site
Членове Роб Халфорд
Глен Типтън
Йън Хил
Скот Травис
Ричи Фокнър
Бивши членове Ал Аткинс
Джон Хинч
Алан Мур
Лес Бинкс
Дейв Холанд
Тим "Рипър" Оуенс
Джон Елис
Крис Кембъл
К.К Даунинг
Judas Priest в Общомедия

Джудас Прийст[1] (на английски Judas Priest) е английска хеви метъл група, основана в град Бирмингам от К.К. Даунинг (китара) и Йън Хил (бас) през 1968 г. Ядрото на групата включва още Роб Халфорд (вокали) и Глен Типтън (китара). Барабанистите в групата почти постоянно се менят, докато в групата идва Скот Травис през 1990 г, който е и настоящият барабанист. Групата е обявена за една от най-влиятелните в хеви метъл жанра. Популярността им и статута на определяща звученето на метъла група им спечелва прякора "Metal Gods" ("Боговете на метъла"), който идва от едноименната песен. Продажбите им възлизат на повече от 40 милиона копия по целия свят. През 2010 г. VH1 ги нарежда на 78-мо място в класацията на най-велики музиканти на всички времена, а същата година MTV ги поставя под номер 2 (след Black Sabbath) в класацията си на най-великите метъл групи. Смята се, че Джудас Прийст са основоположници на течението Нова вълна в британския хеви метъл. Според оригиналния вокал Ал Аткинс името на групата идва от песента на Боб Дилън "The Ballad of Frankie Lee and Judas Priest".

История[редактиране | edit source]

Корени[редактиране | edit source]

К.К Даунинг и Йън Хил се познават от деца, тъй като са живеели близо един до друг и са посещавали едно и също училище в Уест Бромич. В тийнейджърските им години приятелството се задълбочава, още повече че двамата имат сходни музикални интереси (Джими Хендрикс, Ху, Крийм, Ярдбърдс) и се учат да свирят на различни инструменти. През 1968 г. след разпадането местната група Джудас Прийст (името идва от песента на Боб Дилън "The Ballad of Frankie Lee and Judas Priest") Даунинг и Хил сформират нов състав със същото име, в който барабанист е Джон Елис. Към тях се присъединява вокалистът Ал Аткинс.

С Даунинг на чело групата бързо прогресира от оригиналното си блус звучене към стил, който по-късно става известен като хеви метъл. До 1974 г. квартета, с различни барабанисти, обикаля сцените из Бирмингам и околността като подгрява на групи като Budgie, Thin Lizzy и Trapeze. В крайна сметка финансовите проблеми с техният мениджър IMA (собственост на Тони Айоми) принуждават Аткинс и барабаниста Алан Мур да напуснат групата.

По това време приятелката на Иън Хил предлага брат си за вокал. Така към групата се присъединява Роб Халфорд, чийто глас впоследствие ще стане една от запазените марки не само на Джудас Прийст, но и на метъла като цяло. До този момент Халфорд е бил член на групата Hiroshima, от която взима със себе си барабаниста Джон Хинч. В този състав Джудас концертират из цяла Британия, често откриват за Budgie и няколко пъти свирят в Норвегия и Германия.

Rocka Rolla и Sad Wings of Destiny[редактиране | edit source]

Преди да влязат в студиото звукозаписната компания предлага на групата да намерят още един музикант. Вместо клавирист или тромпетист Даунинг взима в групата още един китарист Глен Типтън (свирил преди това в групата Флайинг Хат Бенд, Flying Hat Band). Двамата китаристи работят заедно по адаптацията на същяествуващия материал и така Типтън е вписан и като съавтор. През август 1974 групата записва сингъла "Rocka Rolla", а месец след това и едноименния албум.

По време на записите възникват технически проблеми, които са причина за лошото качество на звука в албума. Освен това групата има проблеми с мениджъра си, който е основния продуцент. Тогава този пост е заеман от Роджър Бейн, чието име се е утвърдило около продуцирането на първите три албума на Блек Сабат. Бейн изключва от албума концертни хитове като „Tyrant“, „Genocide“ и "The Ripper" и орязва „Caviar And Meths“ от 10-минутна песен на 2-минутен инструментал.

Групата участва активно в продуцирането на вторият албум "Sad Wings of Destiny", записан през януари и февруари 1976 г. Той съдържа освен споменатите вече хитове и епичната „Victim Of Changes“ — комбинация между „Whiskey Woman“ (песен от периода с Ал Аткинс) и „Red Light Lady“ (песен на Халфорд от периода с Hiroshima). Този албум и силното участие на групата на фестивала в Рединг през 1975 г. помагат за популяризирането на Джудас.

Ерата на Лес Бинкс[редактиране | edit source]

За следващия си албум "Sin After Sin" (1977), продуциран от Роджър Глоувър, групата избира сешън барабаниста Саймън Филипс. На последващото турне барабанист е Лес Бинкс, който впечатлява останалите членове толкова, че го канят да остане с тях. В този състав Джудас записват "Stained Class" (1978) и "Killing Machine" (1978; издаден в Америка под името "Hell Bent for Leather"). Бинкс участва в написването на изключително техничната "Beyond the Realms of Death". Бинкс свири и в концертния "Unleashed in the East" от турнето за Killing Machine. Този албум съдържа по-къси песни в сравнение с предишните, което спомага за по-големия търговски успех, като групата запазва звученето си.

Търговски успех[редактиране | edit source]

"Unleashed in the East" е първия от поредицата албуми на Джудас, който ще придобият платинен статут. При издаването му групата понася тежки критики за използването на оувърдубинг (техника използвана за добавяне на допълнителни звуци към вече записан материал) за запис обявен като концертен.

След напускането на Лес Бинкс, от части заради звученето към което се насочва групата, към Джудас се присъединява Дейв Холанд, свирил преди това с Trapeze. В този състав Джудас издават шест студийни и един концертен албум, които получават различни отзиви от критиката и феновете.

Издадения през 1980 г. "British Steel" съдържа кратки песни, подходящи за радиостанциите, в които е запазено предишното звучене. Песни като "United", "Breaking the Law" и "Living After Midnight" често се пускат по радиостанциите. Последващия "Point of Entry" (1981) следва същата формула, но като цяло е отхвърлен от критиката.

Албумът от 1982 г. "Screaming for Vengeance" включва песента "You've Got Another Thing Comin'", която често е излъчвана по радиостанциите в САЩ. Освен нея концертни хитове стават и "Electric Eye" и "Riding on the Wind". "(Take These) Chains", написана от Боб Халиган Младши, е издадена като сингъл и също добива голяма популярност. Албумът става два пъти платинен.

"Defenders of the Faith" е издаден през 1984 и въпреки по-прогресивното си звучене е обявен от някои критици за "Screaming for Vengeance II", заради подобието с предишния албум. На 13 юли 1985 г., Джудас, заедно с Блек Сабат и други групи, свирят на Live Aid, на сцената във Филаделфия. Сетлистът им включва "Living After Midnight", "The Green Manalishi (With The Two-Pronged Crown)" и "(You've Got) Another Thing Comin'".

За "Turbo" (1986) групата възприема по-"цветна" концертна визия и по-леко звучене като добавя и синтезатор. Този албум също става платинен и е последван от успешно турне. На следващата година е издаден концертния "Priest...Live!", който съдържа изпълнения на живо от 80-те години.

През май 1988 г. е издаден "Ram It Down", който включва преработки на няколко песни, които не са включени в "Turbo" както и нов материал. Една от рецензиите нарича албума "стилистична еволюция", която е резултат от "опитите на групата да се отърве от синтезатора... и да се върне към традиционния метъл от залязващите им златни дни". Рецензентът отбелязва, че албумът показва "колко са се отдалечили от... траш звученето, на което толкова са повлияли" преди години. След този албум Дейв Холанд напуска групата.

През септември 1990 г. излиза "Painkiller", в който барабанист е Скот Травис (преди това в Racer X). С този албум групата оставя окончателно синтезаторите от 80-те, с изклчение на "A Touch of Evil". В последвалото турне подгряващи групи са Pantera, Megadeth и Sepultura (Пантера, Мегадет и Сепултура), а последният концерт е на Рок в Рио пред повече от 100 000 фена.

Част от сценичното шоу на концертите на Джудас включва Халфорд, който кара Харли-Дейвидсън на сцената, облечен с кожени дрехи и слънчеви очила. В Торонто през август 1991 г., Халфорд сериозно се наранява, когато катастрофира в барабаните, които не е видял заради облаците мъгла от сух лед. Той довършва песента, след което концертът е прекратен, а певецът закаран в болница. В интервю от 2007 г., Халфорд коментира, че този инцидент няма нищо общо с напускането му.

Подсъзнателни послания[редактиране | edit source]

През 1990 година музикантите са подведени под съдебна отговорност поради самоубийството на двама техни фена. Обвинението гласяло, че „Джудас Прийст“ в песента си „Better by You Better Than Me“ са „кодирали“ скрити послания, довели до инцидента с двете момчета. Групата е оправдана, но атмосферата остава тягостна. През следващата година Роб Халфорд напуска групата. Пет години около групата витаят слухове и мистерия. Според едни „Джудас Прийст“ окончателно се разпадат, според други се завръщат. През 1996 групата провежда прослушване за вокалист и в състава се включва Тим "Рипър" Оуенс, който от малък е фен на „Джудас Прийст“, дори предишната му група се казва „Бритиш Стийл“ (British Steel). С него записват два албума Jugulator (1997) и Demolition (2001), които обаче нямат сериозен успех. Въпреки очевидните си качества новият вокалист не може да се впише в предишната концепция на групата. Стилът на „Джудас Прийст“ се променя — китарите стават по-ниски, звукът по-тежък, но феновете на групата не са особено доволни от метаморфозата.

Завръщане на Халфорд[редактиране | edit source]

През 2004 цялата метъл общественост е силно развълнувана от новината, че след 12 години Халфорд и „Джудас Прийст“ отново се събират. Следва турне (включващо и България) и нов албум — Angel Of Retribution (2005) който съответно има такива хитове като "Hellrider","Wheels of Fire", "Revolution" и много други.

През август 2009 излиза албумът Nostradamus, а от юни до август групата завършва северноамериканско турне за да отбележи 30-тата годишнина от излизането на албума British Steel, при което всички песни от албума са изпълнени във всеки от концертите.

На 14 юли 2009 излиза нов албум на живо, "A Touch of Evil: Live", включващ 11 преди това неиздавани изпълнения на живо от световните турнета от 2005 и 2008 г. Изпълнението на "Dissident Aggressor" включено в албума печели наградата Грами за най-добро метъл изпълнение за 2010. Това е първата Грами награда която Прийст печелят след пет номинации.

Напускане на K K Даунинг и Epitaph World Tour[редактиране | edit source]

Джудас Прийст на фестивала София Рокс 2011.

През декември 2010 г. Джудас Прийст обявяват, че техното световно турне „Епитафия“ ще бъде тяхното последно световно турне. То ще продължи до 2012.

През януари 2011 е обявено, че групата е в процес на писане на нов материал за албум.

На 20 април 2011 е обявено, че K K Даунинг напуска „Джудас Прийст“ и няма да завърши световното турне. Като причина Даунинг посочва различия с групата и мениджмънта ѝ и разваляне на взаимоотношенията помежду им.

Състав[редактиране | edit source]

Настоящи членове[редактиране | edit source]

Бивши членове[редактиране | edit source]

  • K K Даунинг - китара (1968 - 2011)
  • Алън Аткинс — вокал (1968 — 1973)
  • Джон Патридж — барабани (1970)
  • Джон Елис — барабани (1970)
  • Алън Мур — барабани (1970 — 1971; 1975 — 1976)
  • Крис Кембъл — барабани (1971 — 1973)
  • Джон Хинч — барабани (1973 — 1975)
  • Лес Бинкс — барабани (1977 — 1979)
  • Дейв Холанд — барабани (1979 — 1989)
  • Тим "Рипър" Оуенс — вокал (1996 — 2003)

Дискография[редактиране | edit source]

Основна статия "Дискография на Judas Priest"

Студийни албуми[редактиране | edit source]

Концертни албуми[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Енциклопедия АБВ на попмузиката“, 1987, автори Хайнц-Петер Хофман и Йордан Рупчев, Държавно издателство „Музика“

Библиография[редактиране | edit source]

  • Нийл Даниълс. Историята на Judas Priest. С., Адикс, 2011.

Външни препратки[редактиране | edit source]