Джузепе Гарибалди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джузепе Гарибалди
италиански революционер и политик
Джузепе Гарибалди 
Роден: 4 юли 1807
Ница, Франция
Починал: 2 юни 1882
Капрера, Италия
Паметник на Гарибалди в Таганрог, Русия

Джузепе Гарибалди (на италиански: Giuseppe Garibaldi) е италиански генерал и политик. Като революционер той взема дейно участие в обединението на Италия и в Италианската революция.

Наречен е „герой на два свята” заради участието му във военните действия в Южна Америка и Европа. Те му спечелват значителна репутация както в Италия така и в чужбина най-вече поради изключителното им международно медийно отразяване. Много от най-големите интелектуалци по това време, като Виктор Юго и Александър Дюма, му се възхищават. Англия и Съединените щати му оказват финансова и военна подкрепа.

Биография[редактиране | edit source]

Гарибалди е роден в град Ница в семейството на Доменико и Роза Гарибалди. Ница по това време е част от Франция. През 1814 година Виенският конгрес връща Ница на Австрия. През 1860 година след войните за обединение на Италия градът отново става френска територия.

Семейството на Гарибалди, което участва в крайбрежната търговия, го привлича към живота в морето. От 15-годишен той плава на търговски съдове и в сардинския военен флот – отначало като юнга, после и като матрос. Гарибалди е сертифициран през 1832 г. като капитан на търговски кораб.

През 1833 г. той се присъединява към тайното общество "Млада Италия" на Джузепе Мацини. Същата година Гарибалди участва в подготовката на въстанието в Пиемонт (Сардинско кралство), но след неговия провал избягал и бил осъден задочно на смърт.

От 1836 до 1847 г. Гарибалди взема активно участие в национално-освободителните войни в Латинска Америка. Преди да намери пътя за Бразилия той първо плава до Тунис. В Бразилия Гарибалди взема присърце каузата на Република Рио Гранде до Сул в опита ѝ да се отдели от Бразилия. По време на тази война той среща Анна-Мария Рибейро да Силва (по-известна като Анита). През октомври 1839 г. тя се присъединява към него на борда на кораба му Рио Пардо и участва заедно с Гарибалди в битките при Имбитуба и Лагуна.

През 1841 г. Гарибалди и Анита се преместват в Монтевидео, Уругвай, където Гарибалди работи като търговец и учител. Двамата се женят на следващата (1842) година. Те имат четири деца[1] – Меноти (1840), Росита (1843), Teresita (1845) и Ричоти (1847). След 6 г. се връща в Италия.

Когато Пиемонт обявява война на Австрия, Гарибалди събира отряд доброволци и води военни действия в Алпите. След победата на австрийците се отправя за Тоскана, а след това – за Рим, където е избран за депутат в учредителното събрание.

След потушаването на Италианската революция от 1848-1849 г. Начело на своя корпус, Гарибалди поема към Венеция, но е обкръжен и разбит. Попада в плен и е затворен в Генуа. Задържането на Гарибалди предизвиква остри протести, което принуждава правителството да го освободи. На 16 септември 1849 г. Гарибалди отплава за Северна Африка. От 1851 г. нататък става капитан на търговски кораб.

През 1860 г. оглавява похода на Хилядата, освободил Юга на Италия, и осигурява победата на Италианската революция от 1859-1860 г. Същата година се жени повторно (след като първата му жена е била починала), но бракът се оказва неуспешен.

През 1862 и 1867 г. с въоръжена сила се опитва да освободи Рим от властта на Папата. По време на Френско-пруската война от 1870-1871 г. се сражава като доброволец на страната на Франция. През 1880 г., след като успява да анулира брака си, се жени за трети път – за Франческа Ариозино. Умира 2 години по-късно. Погребан е в своята ферма на остров Капрера заедно с последната си съпруга и някои от децата си.

Значение[редактиране | edit source]

От похода на Хилядата са повлияни много български революционни дейци като Георги Раковски и Петко войвода. През 2010 година в София е открит паметник на Джузепе Гарибалди. [2].

Цитирана литература[редактиране | edit source]

  1. Kleis, Sascha M. (2012). "Der Löwe von Caprera [The Lion of Caprera]" (in German). Damals (6): 57–59
  2. Г. Георгиев, Кой е Джузепе Гарибалди?, News, 13 юни 1910. //

Източници[редактиране | edit source]

  1. Р. Михайлов, Гарибалди – митът на всички времена : 200 г. от рождението на итал. Революционер, в. Монитор, г. 9, бр. 2958, 4 юли 2007, с. 15
  2. А. Бенов, Джузепе Гарибалди – възхитен от българката Теофана Хаджиминчева, Земя, г. 9, бр. 95, 19 май 1998
  3. Г. Николов, Гарибалди наградил двама българи: Стефан Дуньов и Лодовико Миланези участвали в борбите за обединение на Италия, 24 часа, г. 7, бр. 13, 17 януари 1998, с. 25
  4. И. Велев, Франческо Криспи и раждането на идеята за похода на Гарибалди през 1860 година, Военно исторически сборник, 1993, с. 41-56
  5. А. Пантев, Героят, който не стана диктатор [Джузепе Гарибалди], Европа, г. 4, бр. 5-6, 1997, с. 37-38
  6. Джузепе Гарибалди, Мемоари, Прев. от итал. Петър Драгоев, София, Отечествен фронт, 1982, 287 с.
  7. Н. Атаров, М. Далцева, М. Невлер, Препасан с меч, Повест за Джузепе Гарибалди, София, Партиздат, 1982, 172 стр.
  8. Джузепе Гарибалди, Моите спомени, Превод от италиански П. Драгоев, София, 1958, 296 стр.
  9. В. Невлер, Джузепе Гарибалди 1807 – 1882, биографичен очерк, превод от руски Н. Трифонова, София, 1962, 103 стр.
  10. Д. Танев, Гарибалди, Един велик живот накратко, София, Военно издателство, 1967, 168 стр.
  11. Ж. Хурижан, Създателите на италианската държава : Макиавели – Кавур – Мацини – Гарибалди – Криспи – Мусолини, София, 1930, 163 стр.
  12. В. Невлер, Гарибалди, Легендарният герой на италианския народ, Превод И. Йончев, София, 1938, 198 стр.
  13. Гарибалди, черти от живота му, Превод П. Иванов, Пловдив, Хр. Г. Данов, 1879, 152 стр.
  14. Гарибалди, исторически роман, София, 1908, 496 стр.
  15. К. Веселинов, Борци за националната свобода : Хр. Ботев, Ш. Петьофи, Гоце Делчев, Любен Каравелов и Джузепе Гарибалди, София, 1940, 80 стр.