Джузепе Мацини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джузепе Мацини
философ и политик
Джузепе Мацини 
Роден: 22 юни 1805
Генуа, Кралство Сардиния
Починал: 10 март 1872
Пиза, Кралство Италия

Джузепе Мацини (на италиански: Giuseppe Mazzini) е италиански юрист, философ и политически активист от Генуа. Има значителен принос за движението Рисорджименто (целящо формирането на Италия) и изобщо за развитието на идеологията на национализма. Той е убеден, че италианското обединение е възможно единствено посредством масово въстание, и усилено пропагандира своите революционни идеи сред населението на Апенинския полуостров. Основава движението „Млада Италия“ в Марсилия през 1831 г.

Мацини е роден в Генуа на 22 юни 1805 г. в семейството на средни италианци. Баща му бил професор по анатомия. Като дете и юноша бил изключително изнежен, причинявайки тревога у родителите си. Затова пък прекарвал времето си в четене на книги. На 14 години постъпва в университета в Генуа, изучавайки право, но се включил и в литературните кръгове. Всички от това време били поразени от благородния му характер, щедростта и милите му обноски.

През април 1821 г. Генуа дава убежище на голям брой про-революционно настроени млади хора, настроени против Австрия. Мацини бил подтиснат от безизходицата, в която се намирала Италия. Оттогава той решил да ходи облечен в черно, като по този начин оплаквал съдбата на родината си, която била под австрийско управление. По това време австрийският министър Метерних, виждайки в Италия само географско понятие, където са установени като държава единствено аристокрацията и духовенството, Мацини стигнал до убеждението, че има и друга Италия, Млада Италия, която трябвало да се роди от борбата за освобождение на Италия от Австрия.

Той се присъединява към промасонското общество на Карбонарите, по същество революционна организация, симпатизираща на широкоразпространените опити на Европа през 1830 г. за либерална и конституционална революция. Мацини е арестуван, главно поради това, че бил човек с нестандартно мислене, а обвинението било, че е въвел някого в ложата на карбонарите. Затворен за шест месеца в Савона (1830-1831), той приема „апостолската мисия“ за постигане независимостта на Италия. Тази терминология за „апостолска мисия“ възприема и „Млада България“, където Левски заема сана „Главен апостол“.

След излизането от затвора пред Мацини стоели две алтернативи: заточение в малък град или емиграция. Той избира емиграцията в Марсилия, южна Франция. След като се отказва от карбонарите, поради убеждението, че те не биха могли да организират и доведат борбата докрай, Мацини създава Млада Италия (La Giovine Italia) и започва апостолската си дейност. Целта на организацията била освобождението на Италия от чуждо и местно потисничество, и обединение на страната под единно републиканско управление. Мацини разбирал сложността на задачата си и виждал многоаспектността на подготовката за постигането на целите си, а именно чрез предимно просветителски подход, но и чрез употребата на сила от въоръжени чети.

През април 1831 г. в Сардиния, Пиемонт, след смяна на монарха, идва Чарлз Алберт, масон, който имал връзка с карбонарите от 1821 г. Мацини му пише писмо с предложението да оглави борбата на Италия за независимост. Това писмо било публикувано в Марсилия. Като резултат Сардиния се свързва с Франция и през август 1831 г. Мацини е принуден да емигрира в Швейцария.

От Швейцария Мацини окуражава революционното движение в Сардиния, включително и опита за военен преврат през 1833 г., за което е осъден, в негово отсъствие, задочно на смърт. Към обвинението се числял и опитът за нахлумане в Савоя, която била сардинска територия през 1834 г.

Млада Италия разпростряла мрежата си в много италиански градове. Мацини смятал, че комитети по места можели да доведат до координирани въстания по места и в цялата страна и така да принудят принцовете да абдикират и да отхвърлят австрийците от италианския полуостров.

През 1833 австрийците обявяват членството в Млада Италия като държавна измяна, наказваща се със смърт. През април 1834 г. е сформирана организацията „Млада Европа“, обявила за мото девиза „Свобода, равенство и братство“. Мацини организира „Млада Швейцария“ по време на емиграцията си в Лондон през 1836 г. Там той се свързва Томас Карлайл и се интегрира в литературните кръгове около него. Поддържа непрекъсната връзка с радикалните и революционни движения в света.

Връхна точка в политическата кариера на Мацини е участието му в революциите от 1848 -1849 г- в Европа и на Италианския полуостров. Той се връща в Италия и се свързва с Гарибалди.

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Девизът му „Мисъл и действие“ става реалност. От 1834 г . той планира революции, без да вземе пряко участие, и други жертвуват живота си. Сега, като член на Триумвирата на Римската Република, той става активен участник, което става връх на революционния му опит. Мацини умира обезверен, без да приеме родината си, обединена като монархия. Той проповядва идеята за демократична република до смъртта си в Пиза на 10 март 1872 г.