Джумпа Лахири
| Джумпа Лахири Jhumpa Lahiri | |
| американска писателка от индийски произход | |
 | |
| Родена | Ниланджана Судешна
|
|---|---|
| Религия | индуизъм |
| Националност |  САЩ |
| Учила в | Бостънски университет |
| Работила | писател |
| Литература | |
| Жанрове | роман, кратък разказ |
| Тема | индийската имиграция |
| Дебютни творби | „Преводачът на болести“ (1999) |
| Известни творби | „Преводачът на болести“ „Непривична земя“ |
| Награди | „О'Хенри“ (1999) „Пулицър“ (2000) |
| Повлияна | Антон Чехов |
| Семейство | |
| Съпруг | Алберто Вурвулиа-Буш |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | www.jhumpalahiri.net |
| Джумпа Лахири в Общомедия | |
Джумпа Лахири (на английски: Jhumpa Lahiri, бенгали ঝুম্পা লাহিড়ী) е съвременна американска писателка от индийски произход. Дебютната книга на Лахири – сборникът с кратки разкази „Преводачът на болести“ (Interpreter of Maladies), излязла през 1999 г., печели през 2000 г. наградата „Пулицър“ за проза, а първият ѝ роман „Името“ (The Namesake), публикуван през 2003 г., бива адаптиран в едноименен филм под режисурата на Майра Наир. Книгата ѝ The Lowland, издадена през 2013 г., е номинирана за наградата „Букър“ и за Националната награда за художествена проза на САЩ.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Джумпа Лахири е родена през 1967 г. в Лондон под името Ниланджана Судешна в семейство на индийски имигранти от щата Западен Бенгал. Когато е на две години семейството се мести в САЩ, на североизточното крайбрежие. Самата Лахири твърди, че се чувства американка: „Не съм родена тук, но като нищо можех и да бъда.“[1] Когато постъпва в детска градина в Кингстън, Роуд Айлънд, учителката на Лахири решила да я нарича с галеното име Джумпа, защото било по-лесно за произнасяне от нейното „правилно име“[1], за който период от живота си Лахири си спомня: „Винаги толкова се срамувах от името си... да чувстваш, че предизвикваш у някого неудобство само защото си който си.“[2]
Обстоятелствата в произхода ѝ предизвикват разнопосочни чувства на принадлежност, и по-късно заемат съществено място в нейното литературно творчество, наред и с други биографични моменти като професията на баща ѝ, перипетиите около смяната на личното име, неуспешните опити на майка ѝ да запази индийските обичаи на семейството.
През 1989 г. се дипломира с бакалавърска степен по английска литература в Барнард Колидж. Впоследствие завършва няколко степени в Бостънския университет: магистратура по английски език, магистратура по творческо писане, магистратура по сравнително литературознание и докторска степен по история на Ренесанса. Печели стипендия в Центъра по изящни изкуства в Провинстаун, която продължава от 1997 до 1998 г. След това преподава творческо писане в Бостънския университет и в Училището по дизайн в Роуд Айлънд.
През 2001 г. Джумпа Лахири сключва брак с журналиста Алберто Вурвулиа-Буш, тогава заместрик редактор на изданието на списание Тайм за Латинска Америка, понастоящем старши редактор. Лахири живее в Рим със съпруга си и двете си деца – Октавио и Нур.[2]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Ранните разкази на Лахири в продължение на години срещат отказ от издателите.[3] Дебютният ѝ сборник с разкази „Преводачът на болести“ най-сетне бива издаден през 1999 г. Историите в разказите са свързани с чувствителните дилеми, пред които се изправят индийците или индийските имигранти, в теми от живота като проблеми в брака, аборти, прекъсването на връзката между първото и второто поколение индийски имигранти в Щатите. Сборникът получава положителни отзиви в САЩ, но е приет със смесени чувства в Индия, където някои критици го хвалят, а други са недоволни, че Лахири „не е представила индийците в по-положителна светлина“.[4] През първата си година „Преводачът на болести“ се продава в 600 000 копия и получава наградата „Пулицър“ за проза, което е едва седмият път в историята на наградата, когато тя се печели от сборник с разкази.[1] Печели и наградата „О'Хенри“ за 1999 година.
През 2003 г. Лахири публикува своя първи роман „Името“ (The Namesake). Историята в книгата тридесет години от обхваща живота на семейство Гангули. Родените в Калкута родители емигрират като млади в Щатите и техните деца, Гогол и Соня, израстват, постоянно усещайки поколенческата и културна пропаст, която се отваря между тях и техните родители. През 2007 г. излиза филмова адаптация по книгата, с режисьор Майра Наир и в ролите Кал Пен като Гогол и боливудските звезди Табу и Ирфан Кан като родителите на Гогол. Самата Лахири има кратко камео участие във филма като Леля Джумпа.
Вторият сборник разкази на Лахири, „Непривична земя“ (Unaccustomed Earth) е публикуван на 1 април 2008 г. Още с издаването си разказът получава рядкото признание да дебютира под номер 1 в класацията на „Ню Йорк Таймс“ за литературни бестселъри.[5] Лахири е и сред уважаваните автори на списание „Ню Йоркър“, където публикува голям брой кратки разкази, както и други творби с публицистичен и мемоарен характер.
От 2005 г. Лахири е вицепрезидент на американския ПЕН клуб, организация, насърчаваща приятелството и интелектуалното сътрудничество между писателите. През февруари 2010 г. тя е избрана за член на Комитета по изкуства и хуманитарни науки, функциониращ към американския президент Барак Обама.
През септември 2013 г. романът ѝ The Lowland е номиниран за наградата „Букър“[6][7] (спечелена от Елианор Кетън за The Luminaries) Месец по-късно получава номинация и за Националната награда за художествена проза[8] (спечелена от Джеймс Макбрайд за романа му The Good Lord Bird).
Застъпени теми[редактиране | редактиране на кода]
Обичайни герои на романите на Лахири са индийски имигранти в Америка, на които им се налага да лавират между културните ценности на родината и на новия им дом. Прозата на Лахири има автобиографичен елемент и често е повлияна от собствените ѝ преживявания, както и от опита на нейните родители, приятели, познати и други членове на бенгалската общност. У своите герои Лахири изследва вътрешните борби, страхове и предубеждения, нюансите и детайлите на имигрантската психология и поведение.
На български[редактиране | редактиране на кода]
На български са излезли три от книгите на Джумпа Лахири:
- 2004 – „Името“, преводач Зорница Христова, издателство „Обсидиан“;[9]
- 2010 – „Преводачът на болести“, преводач Зорница Христова, издателство „Жанет 45“;[10]
- 2013 – „Непривична земя“, преводач Зорница Христова, издателство „Жанет 45“.[11]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Minzesheimer, Bob. „For Pulitzer winner Lahiri, a novel approach“, USA Today, 2003-08-19.
- ↑ а б Anastas, Benjamin. „Books: Inspiring Adaptation“, Men's Vogue, March 2007.
- ↑ pifmagazine.com
- ↑ Wiltz, Teresa. „The Writer Who Began With a Hyphen: Jhumpa Lahiri, Between Two Cultures“, The Washington Post, 2003-10-08.
- ↑ Garner, Dwight. „Jhumpa Lahiri, With a Bullet“, The New York Times Paper Cuts blog, 2008-04-10.
- ↑ Masters, Tim. Man Booker judges reveal 'most diverse' longlist // BBC, 23 юли 2013. Посетен на 23 юли 2013.
- ↑ BBC News – Man Booker Prize 2013: Toibin and Crace lead shortlist // BBC News. 10 септември 2013. Посетен на 11 септември 2013.
- ↑ 2013 Winners, National Book Foundation.
- ↑ „Името“ на сайта на „Обсидиан“
- ↑ „Преводачът на болести“ на сайта на Жанет 45
- ↑ „Непривична земя“ на сайта на Жанет 45
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jhumpa Lahiri в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
