Георги Бранкович
| Георги Бранкович | |
| моравски деспот | |
.jpg) Изображение на Георги Бранкович в Есфигменската грамота от 1429 г. | |
| Управление | 1427 – 1456 |
|---|---|
| Наследил | Стефан Лазаревич |
| Наследник | Лазар Бранкович |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Династия | Бранковичи, Лазаревичи |
| Баща | Вук Бранкович |
| Майка | Мара Лазаревич |
| Бракове | първа неизвестна по име Ирина Кантакузина |
| Потомци | Елена, Мария Бранкович, Гъргур Бранкович, Стефан Бранкович, Лазар Бранкович, Катерина Бранкович |
| Герб | .svg) |
| Георги Бранкович в Общомедия | |
Георги Бранкович или деспот Георги е балкански владетел, наследил Моравско и Косово от Стефан Лазаревич, изпърво княжество, а след битката при Анкара – деспотство.
Георги Бранкович е прапрадядо на великия княз Теодосий I на Влахия, който издигнал Куртя де Арджеш като престолнина.
Извори[редактиране | редактиране на кода]
В османските източници, деспот Георги е познат като Вълкоглу. Заедно с Янку (Ян Хуниади) води солидна кореспонденция с караманския бей. Ето какво пише караманският бей на двамата християнски владетели през 1443 г.:
| „ | Ти оттам, аз отсам, да нападнем. Румели да бъде твоя, Анадолът да бъде мой. На Вълкоглу да дадем също неговия вилает. | “ |
, като след одринския мир и отказа от престола на Мурад II в полза на сина му Мехмед II, караманският бей пише на Янку:
| „ | Какво чакаш, ето Османоглу полудя. Той даде трона си на единия си син. А самия сред песни и жени яде и пие и ходи по лозя и градини. Той се оттегли от властта. Сега е тъкмо случай за теб и за мен. | “ |
, като се обръща и към Вълкоглу:
| „ | Какво се оглеждаш? Какво чакате? По-добър случай против турчина няма да ви се удаде. | “ |
Живот и дела[редактиране | редактиране на кода]
Георги, срещан в историческата литература и като Джурадж, Джурдже, Гюрг, е син на Вук Бранкович (Вълкашин Бранков) и Мара, дъщерята на княз Лазар.
Георги има разпра със своя вуйчо Стефан Лазаревич за властта над сръбските земи. В крайна сметка Стефан го признава за свой наследник и му предоставя управлението на част от Моравска Сърбия.
През 1426 г. и двамата бягат от османците в Кралство Унгария и признават върховната власт на император Сигизмунд. Когато Стефан умира през следващата 1427 година, Георги Бранкович става сръбски деспот, но още през 1428 г. е принуден да плаща данък на османците. През 1435 г. той дава и дъщеря си Мара за съпруга на султан Мурад II.
През 1439 г. Мурад II напада Сърбия и превзема Смедерево, където Бранкович е преместил своята столица. Според Ян Длугош Мурад II пленява, ослепява и кастрира неговите синове Григорий Бранкович и Стефан Бранкович.[2] Деспот Георги заедно със сина си Лазар Бранкович отново да търсят спасение в Унгария. На следващата година османците превземат Белград, а през 1441 г. и Ново Бърдо. В Унгария имотите на Бранкович са конфискувани и той се установява в Дубровник.
Във възстановената Сърбия Георги Бранкович се завръща с помощта на полския крал Владислав Варненчик и на Янош Хуняди. Заедно с тях, Бранкович участва в кръстоносния поход през 1443г. и в битките с османците включително при Ниш и Златица. Одринско-Сегедският мир удовлетворява неговите стремежи да възвърне земите и синовете си. Опасявайки се да не загуби придобитото, деспот Бранкович е неразположен към новия поход, инертен при военните приготовления. Това налага предпазливост и заобикаляне на неговите владения от страна на християнските сили, които в крайна сметка са разбити в битката при Варна през 1444 г.[3] През 1453 г. Георги изпраща в помощ на султан Мехмед II войска под обсадения Константинопол, в състава на която бил и Константин Михайлович от Островица, бъдещият автор на Записки на еничарина.
Деспот Георги Бранкович умира през 1456 г. от раните, които получава в сражение с унгарците.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Тодорова, Мария. Подбрани извори за историята на балканските народи (XV – XIX в.), стр. 25 – 27. Парадигма, ISBN 978-954-326-079-9, 2008.
- ↑ Невян Митев, Антиосманските военни кампании на крал Владислав Варненчик от 1443-1444 г., отразени в „Анали или хроника на славното полско кралство“ от Ян Длугош / Годишник на Историческия факултет, Великотърновски университет 2017 / Том 1 / Брой 1, стр.293
- ↑ Бистра Цветкова. Паметна битка на народите (Европейският югоизток и османското завоевание - края на ХІV и първата половина на ХV век), Изд. „Георги Бакалов“, Варна 1979 г., стр. 299
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Момчило Спремич: Деспот Георги Бранкович и неговото време Архив на оригинала от 2010-04-18 в Wayback Machine.
| Стефан Лазаревич | → | Моравски деспот (1427 – 1456) | → | Лазар Бранкович |