Диалектен континуум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Романски езици в Европа. Западно-романските езици исторически представляват един неравномерно разпределен диалектен континуум. На изток в кафяво е обозначен техния спорен източно-романски ареал.

Диалектен континуум е съвкупност от териториални диалекти в голяма географска област, които плавно преливат един в друг. Всеки диалект има свой ограничен район на разпространение, има малки разлики с диалектите в прилежащите райони и е разбираем за говорещите ги. Разбираемостта между отдалечените диалекти намалява с нарастване на разстоянието между географските райони. При достатъчно голяма област крайните диалекти може да бъдат неразбираеми един за друг.

Континууми в славянските езици[редактиране | edit source]

Български диалектен континуум[редактиране | edit source]

Българският диалектен континуум е съвкупността от всички говори в българския език. Той включва североизточните (мизийски и балкански), югоизточните (източни рупски, родопски и западни рупски), югозападните (северна група, централна група и крайни говори) и северозападните (западни мизийски, погранични и преходни). Българските говори в Банат и Бесарабия не са част от диалектния континуум, защото са отдалечени от българското езиково землище.

Българският диалектен континуум има само един абщанд-език ("отстоящ" език) по аусбау-парадигмата, но с кодифицирането на македонския език в Република Македония в него се въвежда втори дах-език ("обединяващ" език). Той е част от по-големия балкански езиков континуум.

Балкански езиков континуум[редактиране | edit source]

Балканският езиков континуум е съвкупността на славянските езици от източните до западните части на Балканския полуостров и техните диалекти. Той е съставен от различните диалекти на средновековния южнославянски език, които впоследствие се развиват до самостоятелни езици.

Пограничните и преходни говори на българския език се разглеждат също от сръбската диалектология, с което двата езика постепенно преливат един в друг (виж Торлашки диалект). Сръбският език е разновидност на общият до края на XX век сърбохърватски език.

Сърбо-хърватски диалектен континуум[редактиране | edit source]

В сърбо-хърватския диалектен континуум се включват сръбския, босненския и хърватския езици. В тях се разглеждат три основни диалектни групи в зависимост от изговора на въпросително-относителното местоимение što/kaj/ča (съответно щокавски , кайкавски и чакавски диалекти) и в зависимост от гласната i/ie/e (икавски , иекавски и екавски изговори). По островите в Адриатическо море се наблюдават също диалекти с влияние на италианския език[1]. Щокавският иекавски диалект става основа за съвременния книжовен хърватски и за босненския езици.

Континууми в германските езици[редактиране | edit source]

Германски езиков континуум[редактиране | edit source]

Различните диалекти на западногерманските езици без английския образуват диалектен континуум върху териториите на днешните държави Австрия (изцяло), Белгия (северната част на страната), Германия (изцяло), ФранцияЕлзас и Лотарингия, както и в малка област в северната част на страната), Лихтенщайн, Люксембург, Нидерландия (изцяло), Италия (много малка област в северната част) и Швейцария (по-голямата част от страната).

Обособени са две основни книжовни форми:

  • немски език, имащ статут на официален в Австрия, Германия, Елзас и Лотарингия, Швейцария и трите немскоговорещи кантона на Белгия
  • нидерландски език, който е официален в Нидерландия и Северна Белгия.

Разположен между тях е фризийският език, който заедно с лимбургския ги свързва.

Скандинавски езиков континуум[редактиране | edit source]

Германските скандинавски езици (без финландския) също образуват диалектен континуум от шведския език и датския език на изток (свързани посредством сконските диалекти) през норвежкия и фарьорския до исландския на запад.

Арабски диалектен континуум[редактиране | edit source]

Арабският език се разпространява по времето на халифата от Месопотамия до Мароко, ограничен на север от Средиземно море и на юг от Сахара.

Източници[редактиране | edit source]

  1. horvatia.info — Хорватский язык