Диаманди Мишайков
| Диаманди Мишайков | |
| ранен македонист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1953 г.
|
| Диаманди Мишайков в Общомедия | |
Диаманди (Диамандия) Тръпков Мишайков (на македонска литературна норма: Дијамандија Трпков Мишајков) е сърбоманин и ранен македонист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Диаманди Мишайков е роден в 1872 година в Битоля.[1] Произхожда от големия български род Мишайкови от село Пътеле, Южна Македония, днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. Братов син е на Петър Мишайков, бъдещия владика Панарет Пловдивски и на видния български лекар и общественик Константин Мишайков. Брат му Евгений е виден български духовник, а другият му брат Васил Мишайков е главен прокурор на Върховния касационен съд.[2]
Инициатор е за създаването на културно-просветното дружество „Проглед“. Мишайков заедно със Стефан Дедов е издател на македонистичния вестник „Балкански гласник“ в Белград в 1902 година. След разтурянето на македонистичния Македонски клуб от сръбските власти Дедов и Мишайков пристигат през октомври 1902 година в Санкт Петербург.[1]
В началото на 1903 година Мишайков се връща в родната си Битоля, където сръбският консул Михайло Ристич иска от правителството си да му отпусне месечна издръжка от 80 динара, „за да не бъде изгубен за нас, поради оскъдицата“.[3] Разочарован от липсата на поддръжници се връща в България.[4] Сръбският външен министър Сима Лозанич одобрява отпускането на сумата, указвайки изрично Мишайков да се използва за това, за което с идеите си би бил полезен за сръбското дело. Колегата му Драган Зографов характеризира Мишайков като сърбофил, повлиян от сръбски филолози и етнографи шовинисти.[5]
През Втората световна война семейство Мишайкови се евакуира в Своге, където Мишайков като адвокат защитава съдени нелегални.[4]
Диаманди Мишайков умира в 1953 година в София.[4]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Иван Хаджиовец | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Търпо Мишайков (1803 – ?) | Панарет Пловдивски (1805 – 1883) | Стойче Мишайков (1809 – ?) | Димитър Мишайков (1811 – преди 1881) | Васил Мишайков (1813 – ?) | Менка Мишайкова | Константин Мишайков (1807 – 1880) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Евгений Мишайков | Васил Мишайков (1840 – 1897) | Диаманди Мишайков (1872 – 1953) | Григор Мишайков | Иван Мишайков | Михаил Мишайков | Иван Мишайков (1854 – 1932) | Симеон Мишайков (1863 – ?) | Петър Мишайков (? – 1902) | Христаки Мишайков | Георги Мишайков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петко Мишайков (1886 – ?) | Владимир Мишайков (1892 – 1971) | Димитър Мишайков (1883 – 1945) | Тодор Мишайков | Роман Мишайков (1883 – 1903) | Борис Мишайков (1880 – 1912) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 140.
- ↑ Списъци на председатели и главни прокурори на Върховния касационен съд
- ↑ Христов, Христо. Македонизмът като политическа концепция в края на ХІХ и началото на ХХ век // Исторически преглед (3). 1979. с. 23 - 40.
- ↑ а б в Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 141.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 63.
