Диамантена гугутка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Диамантена гугутка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Гълъбоподобни (Columbiformes)
семейство:Гълъбови (Columbidae)
род:Geopelia
вид:Диамантена гугутка (G. cuneata)
Научно наименование
Latham, 1802
Разпространение
Диамантена гугутка в Общомедия
[ редактиране ]

Диамантената гугутка (Geopelia cuneata) е вид птица един от най-дребните видове от семейство Гълъбови.

Таксономия и етимология[редактиране | редактиране на кода]

Английският орнитолог Джон Лейтъм първи описва диамантената гугутка през 1801 г. Видовото име „диамантена“ е препратка към белите пръски на крилата.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Диамантената гугутка е сравнително дребен представител на рода със средна дължина около 19 – 21 см. Теглото ѝ достига 45 гр, а размаха на крилете около 30 cm. Има слабо изразен полов диморфизъм, мъжкият е с по-големи и по-ярко червени кожни кръгове около очите, докато при женската са по-скоро розовеещи и тънки. Женската също така е с по-кафеникав цвят. Младите птици са с по-светли клюнове и кожата около очите е по-кафеникава. През зимата оперението придобива по-изразен кафеникав оттенък. Гласа им е сравнително тихо и мелодично гукане, значително по-разнообразно от това на гугутките и гълъбите и с по-широк диапазон на тоновете. Също така за разлика от гълъбите при токуване мъжкия повдига вертикално опашката и при всеки поклон я разперва. Женските гукат много по-слабо, монотонно и рядко. Извън размножителния сезон мъжките практически престават да издават звуци.

В сравнение с другите видове гълъби, човката е по-слаба и тънка, а опашката удължена с изразена клиновидна форма. Общата окраска е в сиво, крилете по-тъмни и напръскани с бели точици, маховите пера са кафяви, а опашката тъмна, сред отглежданите от хората птици се среща голямо разнообразие от цветове и тонове, бели, сребристи, жълтеникави, кафяви и др.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

В естествено състояние се срещат в Австралия. Видът не е застрашен от изчезване, сравнително често срещан.

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Сравнително сухолюбиви птици, дори в големи горещини не пият много вода и не се къпят.[3] Не са много плашливи и са сравнително миролюбиви по характер с изключение между мъжките към същия или сродни видове.

Хранят се със зърнени култури с по-дребни семена, по-рядко ядат кълнове, зеленина и плодчета. Храната си търсят по земята. Полетът им е бърз, маневрен и летят добре, често кацат и се задържат на земята. [4]

Моногамни са и предпочитат да живеят на двойки, не им се нрави съжителство с други представители на семейството. Гнездото е изградено в клони или на тераски от тънки клечици и сламки. Снася две яйца подобно на повечето видове гълъбови. Малките към шестия месец започват да проявяват полов диморфизъм и към едногодишна възраст могат да се размножават. Живеят около 10-15 години в плен, а на свобода наполовина.

Много популярна и често срещана декоративна птица, отглежда се и се размножава лесно. При отглеждането най-добре да е само една двойка в клетката, а самата клетка да има достатъчни размери за кратък полет, например 30х40х60 cm, като минимален размер, но за предпочитане е волиера с поне метър най-късата страна.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Geopelia cuneata (Latham, 1802). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Fraser, Ian, Gray, Jeannie. Australian Bird Names: Origins and Meanings. Clayton South, Victoria, Csiro Publishing, 2019. ISBN 978-1-4863-1164-4. p. 37. (на английски)
  3. Schleucher, E. Life in Extreme Dryness and Heat: A Telemetric Study of the Behaviour of the Diamond Dove Geopelia cuneata in its Natural Habitat // Emu 93 (4). 1993. с. 251-258.
  4. Forshaw, Joseph. Pigeons and Doves in Australia. Clayton South, VIC, Australia, Csiro Publishing, 2015. ISBN 978-1-4863-0404-2. с. 199.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]