Дива котка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
|||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 |
|||||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||||
| Научна класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||||
 Felis silvestris Schreber, 1775 |
|||||||||||||||||||||
 Разпространение на подвидовете дива котка
|
Дивата котка (Felis silvestris) е позната също така и под името дива евроазиатска котка. Размерите ѝ са малко по-големи от тези на домашната котка, с която са считани за един вид. Територията ѝ на разпространение обхваща Европа, Средния изток, Централна и Южна Азия.
Тялото ѝ е здраво и набито, покрито с гъста козина, която на опашката е по-дълга. Живее в скалисти или гористи местности и се храни с дребни бозайници, като гризачи и зайци. Известни са и случаи на нападение над по-млади сърни и кози. Предпочита да ловува нощем и избягва срещите с хора, поради което са много редки случаите на директното ѝ наблюдение.
Дивата котка е териториално животно и, както повечето си роднини в семейство Котки, избягва компанията на себеподобни извън размножителния период, който е два пъти годишно (пролет и есен). След като бъде оплодена, женската се усамотява и в някоя скришна хралупа на дърво ражда от три до шест малки, които носи около 2 месеца и кърми около четири. Малките се раждат слепи и безпомощни, също като и при домашната котка. В наши дни дивата котка се е превърнала в сравнително рядко животно, тъй като домашните котки и хората я изместват от биотопа, който традиционно обитава.
[редактиране] Източници
- ↑ Cat Specialist Group (2002). Felis silvestris. Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN 2006. Сайтът е посетен на 05 май 2006.
