Диводороден пероксид
Водороден пероксид (прекис, H2O2), познат още под названието перхидрол, е най-простият от пероксидите. За първи път е изолиран през 1848 година от Луи Жак Тенар.
Физични свойства [редактиране]
H2O2 е бистра, безцветна течност с остра миризма, при големи концентрации до бледо син. Податлив е на смесване с вода във всичките си състояния. Концентрираните водни разтвори са взривоопасни. Температурата му на топене е -11 °C (262,15 K), а температурата на кипене 150,2 °C (423,35 K).
При взаимодействие със сребро се отделя пара. Преди 25 години в САЩ е използван този метод за направата на първата ракетна раница.
Химични свойства [редактиране]
Кислородните атоми в молекулата са свързани, което отличава пероксидите от оксидите. Кислородният атом в съединението е в отрицателна първа степен на окисление. Той е много силен окислител и участва в редица окислителни реакции. В практиката 30%-ния разтвор е известен под името перхидрол и се използва за изрусяване на косата, а 3%-ния - като кислородна вода.
Разлага се на кислород и вода при нагряване, под въздействието на ултравиолетови лъчи, а също така в присъствието на йони на преходните метали. Силен окислител е. Получава се при взаимодействие на кислород и атомен водород.
Употреба [редактиране]
Използва се като избелител на вълнени и памучни тъкани, на кожи, слама, при производството на хартия; в медицината като дезинфектор; за изрусяване на коси. В последното десетилетие се използва и като водещо вещество при производството на избелващи зъбите продукти в САЩ.
