Дидона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
тази статия е за древногръцкия митологичен персонаж, за картагенския аналог виж Танит
Дидона/Елиса
Основателка на Картаген
Dosso Dossi 041.jpg
Досо Доси - картина от 16 век
Лични данни
Управление 814 г. пр.н.е. - около 760 г. пр.н.е.
Роден
Тир, Финикия, днес Ливан
Починала около 760 г. пр.н.е.
Картаген, Северна Африка, Магреб
Семейство
Брак Ацерба
Потомци Дидоните и пуните
Династия Хирами
Баща Сихей, евентуално Муто
Майка Аталия
Герб Emblematanit.jpg

Дидона (на латински: Dido) е митична царица и основателка на град Картаген. Дъщеря е на финикийския цар на Тир и вдовица на жреца на Мелкарт (Херкулес) Акербас/Ацерба или Сихей, който бил убит от брат ѝ Пигмалион, заради богатството му което искал да присвои. След смъртта на мъжа си бяга към Магреб в Северна Африка с много съкровища и спътници. Там купува от берберския цар Ярба земя. Според условията на сделката тя получила правото на толкова земя, колкото заеме една волска кожа. Съобразителната Дидона нарязала кожата на тънки ивици и така оградила много земя.

Според римската митология Дидона се влюбила в бягащия след Троянската война Еней. Най-ранният разработен сюжет за Дидона и Еней е в "Енеида" на Вергилий.

Има няколко версии за смъртта ѝ. Според едната се самоубила след като изневерила на Еней. Според друга Еней бил готов завинаги да остане с нея, но боговете му напомнили за дълга, заставяйки го да изостави Дидона. Покорявайки се на волята им, Еней отплавал за Италия, за да основе там династията на римските царе, положили основите на Древен Рим. Дидона не понесла раздялата с любимия и се самоубила. Умирайки, предсказала враждата между Рим и Картаген, залегнала в основата на пуническите войни.

Дидона е спомената и от Данте Алигиери в „Рай“ от „Божествена комедия“.

Съдбата на Дидона и отношенията и с Еней са били сюжети за картини на Рубенс, поема на Г. Сакс, опери на Пърсел, Скарлати и Хайдн.

Виж още[редактиране | edit source]