Дидона

тази статия е за древногръцкия митологичен персонаж, за картагенския аналог виж Танит

Дидона/Елиса
Основателка на Картаген
Досо Доси - картина от 16 век
Управление	814 г. пр.н.е. - около 760 г. пр.н.е.
Съпруга на	Ацерба
	Тир, Финикия, днес Ливан
Починала	около 760 г. пр.н.е.
	Картаген, Северна Африка, Магреб
Потомци	пуните
Династия	Хирами
Баща	Сихей, евентуално Муто
Майка	Аталия

Дидона и Еней

Дидона (на латински: Dido) е митична царица и основателка на град Картаген. Дъщеря е на финикийския цар на Тир и вдовица на жреца на Херкулес Акербас/Ацерба или Сихей, който бил убит от брат ѝ Пигмалион, който искал да вземе богатството му. След смъртта на мъжа си бяга към Магреб в Северна Африка с много съкровища и спътници. Там купува от берберския цар Ярба земя. Според условията на сделката тя получила правото на толкова земя, колкото заеме една волска кожа. Съобразителната Дидона нарязала кожата на тънки ивици и така оградила много земя.

Според римската митология Дидона се влюбила в бягащия след Троянската война Еней. Най-ранният разработен сюжет за Дидона и Еней е в "Енеида" на Вергилий.

Има няколко версии за смъртта ѝ. Според едната се самоубила след като изневерила на Еней. Според друга Еней бил готов завинаги да остане с нея, но боговете му напомнили за дълга, заставяйки го да изостави Дидона. Покорявайки се на волята им, Еней отплавал за Италия, за да основе там династията на римските царе, положили основите на Древен Рим. Дидона не понесла раздялата с любимия и се самоубила. Умирайки, предсказала враждата между Рим и Картаген, залегнала в основата на пуническите войни.

Дидона е спомената и от Данте Алигиери в „Рай“ от „Божествена комедия“.

Съдбата на Дидона и отношенията и с Еней са били сюжети за картини на Рубенс, поема на Г. Сакс, опери на Пърсел, Скарлати и Хайдн.

Виж още

• Нишката на Ариадна
• Знак на Танит
• „Дидона и Еней“, опера от Хенри Пърсел
• Изопериметрична задача, формалният математически еквивалент на Задачата на Дидона за волската кожа