Диего Веласкес

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Диего Веласкес испански художник

Роден:	6 юни 1599 Севиля, Испания
Починал:	6 август 1660 Мадрид, Испания

Диего Родригес де Силва и Веласкес е испански художник от XVII век в двора на крал Филип IV (Испания).

Съдържание

1 Биография
2 Творчество
3 Известни картини
4 Външни препратки

[редактиране] Биография

Роден е на 6 юни 1599 година в южноиспанския град Севиля. След като е приет за чирак от художника Пачеко, чрез който едва двадесет и четири годишен влиза в двора на крал Филип IV Испански. През 1621 година след смъртта на крал Филип III Испански на испанския престол се възкачва неговият шестнадесетгодишен син Филип IV, а фактическата власт поема синът на севилския губернатор - херцог Оливарес. Неговият капелан Хуан де Фонсека, който също е севилец, извиква Веласкес в Мадрид по препоръка на Пачеко за да нарисува портрет на новия крал. Виждайки този портрет кралят и придворните са възхитени. Диего е назначен за придворен живописец и през 1623 година се настанява в двореца “Алказар” с жена си Хуана, дъщеря на Пачеко. Тук той се запознава с едни от най-хубавите произведения на Тициан, Рубенс, Рафаело, както и на много стари и нови фламандски майстори, който влият на неговия стил. С картината “Изгонването на маврите”, Веласкес печели един конкурс обявен от краля. За съжаление тази картина е унищожена при пожара на двореца през 1634 година. През 1628 година в Испания пристига Рубенс. Диего, който работи в ателието му и русива под негово влияние прочутата си картина “Бакхус”.

По препоръка на Рубенс кралят изпраща Веласкес в Италия. Там за две години Веласкес обикаля Венеция, Рим и Неапол, събира много впечатления и след завръщането си в Мадрид ги претворява в картината си “Ковачницата на Вулкан”, започната още в Рим. Най-голямо постижение от този период е “Предаването на Бреда” , която е с исторически сюжет. Тя пресъздава предаването на ключовете на фламандския град Бреда на 5 юни 1625 година от холандците на испанците под командването на Маркиз де Шпиола.

В тези години испанският живописец създава и едни от най-хубавите си портрети – параден портрет на Филип, портрети на всемогъщия граф Оливарес, на принц Балтазар, на други велможи и цялата уродлива свита на дворцовите “туранес” – шутове и джуджета.

През пролетта на 1649 година Веласкес заминава отново за Италия за да закупи картини за украсата на преустроения “Алказар”. Той използва престоя си там да нарисува някои нови картини, като портрета на любимия си ученик Хуан де Пареха. Този портрет има незапомнен успех и академията на римските художници “Сан Лука” избира Веласкес за свой член. Този факт е причина папа Инокентий Х да му поръча свой портрет.

След завръщането в Мадрид кралят го назначава за хофмаршал и го въздига в благороднически сан, който да се предава на потомците. След упорита работа се появяват знаменитите картини “Венера в огледалото”– 1651 година и “Менините” (Las Meniñas)– 1656 година. Връх в изкуството му е творбата “Тъкачките”, последвана от прекрасни портрети на втората жена на Филип IV Испански – кралица Мариана Австрийска, на инфанта Маргарита и сестра ѝ Мария-Тереза – бъдеща жена на френския крал и картината “Меркурий и Аргус” с митологичен сюжет. През пролетта на 1660 година в качеството си на хофмаршал, Веласкес заминава за един остров между Испания и Франция да подготви украсата на мястото за бракосъчетанието на инфанта Мария-Тереза с младия Луи XIV. След като приключва със задачата си той се завръща в Мадрид, но болестта, от която страда, се е изострила и Веласкес издъхва.

Поклонение на влъхвите, 1619

[редактиране] Творчество

Първите му самостоятелни табла са “Христос в дома на Мария и Марта”, “Старата готвачка”, “Закуската” и "Музикантите”. Те са подчинени на реалистичната линия. Не се вижда определен фон, а само тъмни петна. Фигурите са доста тромави и сковани, а целият колорит е подчинен на модната за онова време тъмна гама, наречена “тенебросо”. От ранните картини е “Продавачът на вода” в която има по-малка “тежест, изразът на лицата и позите на телата са по-раздвижени. В мадридския период майсторството на художника се усъвършенства. Тогава той се обръща към редките за испанската живопис антични сюжети. Портретите създадени от Веласкес през 30-40 години му носят заслужена слава на майстор в жанра. Макар в портретите на Веласкес в повечето случаи да отсъстват жестове и движение, те са необикновено реалистични и естествени. Фонът е подбран така, че максимално да откроява фигурата, цветовата гама е строга, но оживена от внимателно подбрани съчетания на цветовете. Веласкес съумява в портрета да предаде характера на човека, да покаже противоречивостта на чертите от характера. Най-известни портрети: дона Хуан Матеос (1632), генерала Оливарес (1633), конният портрет на крал Филип IV (1635), папа Иннокентий X (1648).

Портретите от късния период в творчеството на Веласкес в голяма степен са проникнати от артистизъм и психологическа завършеност (инфантата Мария-Тереза, 1651; Филип IV, 1655—1656; инфантата Маргарита, около 1660).