Дизахарид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Захароза, или обикновена (домакинска) захар.

Дизахарид или биоза[1] е въглехидрат образуван от два монозахарида претърпели реакция на кондензация, тоест отделяне на молекула вода от две от функционалните групи (гликозидна и/или хидроксилна). Както монозахаридите така и дизахаридите са разтворими във вода имат сладък вкус и се наричат захари. [2]

'Дизахарид' е един от четирите химични класа на въглехидратите - монозахарид, дизахарид, олигозахарид и полизахарид.

Класификация[редактиране | edit source]

Съществуват два типа дизахариди: редуциращи и нередуциращи. При редуциращите единият монозахарид е редуциращ и е със запазена свободна хемиацетална стуктура. При нередуциращите и двата монозахарида са встъпили в реакцията на кондензация с гликозидната си група и нито един няма свободна хемиацетална стуктура. Целобиоза и малтоза са примери за редуциращи дизахариди, докато захароза (домашна захар) и трехалоза са нередуциращи. [3] [4]

Образуване[редактиране | edit source]

Дизахаридите се образуват, когато два монозахарида се свържат чрез гликозидна връзка и се отдели молекула вода (процес, наречен кондензация). Например млечната захар (лактоза) е изградена от глюкоза и галактоза, а захарозата от глюкоза и фруктоза.

Свойства[редактиране | edit source]

Гликозидна връзка може да се формира от коя да е от хидроксилните групи на монозахарида. Така, даже двата компонента на дизахарида да са еднакви (напр. глюкоза) в зависимост от хидроксилната група участваща във връзката както и в зависимост от нейната стереометрия (alpha- или beta-) се получават различни диастереомери с различни химични и физични свойства.

Основни дизахариди[редактиране | edit source]

Дизахарид мономер 1 мономер 2 връзка
Захароза (сукроза, захар) глюкоза фруктоза α(1→2)β
Лактулоза галактоза фруктоза β(1→4)
Лактоза (млечна захар) галактоза глюкоза β(1→4)
Малтоза глюкоза глюкоза α(1→4)
Трехалоза глюкоза глюкоза α(1→1)α
Целобиоза глюкоза глюкоза β(1→4)

Малтозата и целобиозата са хидролизни продукти на полизахаридите скорбяла и целулоза.

По-рядко срещани дизахариди: [5]:

Дизахариди мономери връзка
Коджибиоза два глюкозни мономера α(1→2) [6]
Нигероза два глюкозни мономера α(1→3)
Изомалтоза два глюкозни мономера α(1→6)
β,β-Трехалоза два глюкозни мономера β(1→1)β
α,β-Трехалоза два глюкозни мономера α(1→1)β[7]
Софороза два глюкозни мономера β(1→2)
Ламинарибиоза два глюкозни мономера β(1→3)
Гентиобиоза два глюкозни мономера β(1→6)
Тураноза глюкоза и фруктоза α(1→3)
Малтулоза глюкоза и фруктоза α(1→4)
Палатиноза глюкоза и фруктоза α(1→6)
Гентиобиулоза глюкоза и фруктоза β(1→6)
Манобиоза два манозни мономера α(1→2), α(1→3), α(1→4), или α(1→6)
Мелибиоза галактоза и глюкоза α(1→6)
Мелибиулоза галактоза и фруктоза α(1→6)
Рутиноза a рамноза и глюкоза α(1→6)
Рутинулоза рамноза и фруктоза β(1→6)
Ксилобиоза два ксилопиранозни мономера β(1→4)

Виж също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Biose on www.merriam-webster.com
  2. IUPAC, Compendium of Chemical Terminology, 2nd ed. (the "Gold Book") (1997). Online corrected version: (2006–) "disaccharides".
  3. Nomenclature of Carbohydrates (Recommendations 1996)2-Carb-36 Disaccharides.. //
  4. Disaccharides and Oligiosaccharides. // Посетен на 2008-01-29.
  5. F.W.Parrish и др. Crypticity of Myrothecium verrucaria Spores to Maltose and Induction of Transport by Maltulose, a Common Maltose Contaminant. // J. Bacteriol. 96 (1). American Society for Microbiology, July 1968. с. 227–233.
  6. Matsuda, K.. Kojibiose (2-O-alpha-D-Glucopyranosyl-D-Glucose): Isolation and Structure: Chemical Synthesis. // Nature 180 (4593). November 1957. DOI:10.1038/180985a0. с. 985.
  7. T. Taga и др. α,β-Trehalose Monohydrate. // Acta Cryst. C53. 1997. DOI:10.1107/S0108270196012693. с. 234–236.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Disaccharide“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.