Дизи Гилеспи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дизи Гилеспи
американски джаз музикант
Дизи Гилеспи 
Роден: 21 октомври 1917
Чероу, САЩ
Починал: 6 януари 1993
Ню Йорк, САЩ
Дизи Гилеспи 1991
Посмъртна статуя в родния град на музиканта

Дизи Гилеспи (по рождение - Джон Бъркс Гилеспи, прякорът Дизи - "Dizzy" получава по-късно) е знаменит американски джазов музикант, тромпетист и композитор, един от основателите на стила бибоп.

Биография и кариера[редактиране | edit source]

Роден е в семейство на каменоделец в Южна Каролина – един от щатите с най-многобройно чернокожо население. Първите си музикални уроци получава от баща си, който се изявява като пианист-аматьор в местния оркестър. Като младеж свири в училищния музикален оркестър на тромпет и тромбон, където се изявява толкова блестящо, че впоследствие е приет с нарочна стипендия в Лоринбъргския институт (Северна Каролина), там учи теория на музиката. Прекъсва образованието си, за да замине за Филаделфия (1935), където скоро е ангажиран в професионалния оркестър на знаменития в своето време Франки Фейърфакс. Именно в този оркестър получава прякора „Дизи”, който остава негова емблема до края на живота му. Две години по-късно Дизи Гилеспи вече е в Ню Йорк, има концертни турнета във Франция, записва първата си грамофонна плоча.

В Ню Йорк Гилеспи работи в различни музикални състави, но най-важно е участието му в оркестъра на Каб Калоуей. Именно там той се запознава и свири заедно с музиканти като Кен Кларк, Чарли Паркър, Телониъс Монк и др., с които заедно поставя началото на стила бибоп. През това време Гилеспи прави и редица аранжименти по поръчка на биг-бендовете на звезди като Уди Хърман, Ела Фицджералд и Томи Дорси. Има плодотворно концертно сътрудничество с Чарли Паркър.

През 1945 година Гилеспи създава първия си собствен оркестър. Появяват се и ранните му хитове като "Salt Peanuts", "Groovin' High", "Hot House", "Woody'n You" и "Dizzy Atmosphere". Този оркестър обаче е създаден по подобие на вече съществуващите биг-бендове и не се радва на голям успех. Година по-късно Гилеспи създава нов състав, където свирят настоящи и бъдещи джаз звезди като Кен Кларк, Джей Джей Джонсън и Джон Колтрейн. Макар и успешен, този формат просъществува едва четири години, след които Дизи Гилеспи създава т. нар. „комбо” – ансамбъл със засилен перкусионен елемент, заедно с него създава и цяло течение в джаза, в което са подчертани африканските и латиноамериканските фолклорни мотиви. С този състав Гилеспи получава световна слава.

В следващите си години Дизи Гилеспи продължава да работи в тази насока. Оркестърът му често мени състава си, в него периодично се включват изпълнители от ранга на Джери Мълиган, Стан Гец, Майлс Дейвис, Сони Ролинс, Арт Блейки и др. Изпълнени са знаменити парчета като „Lauraine”, „A Night In Tunisia”, „One Note Samba” и др.

Идеята за концерт в България така и не бе осъществена, въпреки началото на конкретна подготовка. Причината – кончината на самия Гилеспи.

Творчество. Бибоп[редактиране | edit source]

В ранните си години Дизи Гилеспи строго се придържа към утвърдените по това време джазови стандарти. С навлизането на бибоп-а, джазът на Гилеспи вече престава да следва танцувалния характер на по-ранния джаз, неговите произведения се превръщат в самостойни музикални творби. Освен това Гилеспи въвежда (не само той) и концептуални промени в джазовата музика, която дотогава се гради върху мелодичната импровизация на солиращия музикален инструмент. В „One Note Samba” например солиращият тромпет на практика не води мелодията (тромпетът преповтаря един и същи тон), ако изобщо може да се говори за такава – цялото музикално внушение идва от хармоничното развитие на поддържащите партии.

Увлечението на Гилеспи по африканската и латиноамериканската музика дава началото на стил, наречен по-късно латино-джаз (latin jazz). Сам по себе си този стил е интересен, но той полага началото на привличането на „външни” фолклорни или класически елементи в джазовата музика, благодарение на които впоследствие се появява терминът „етно-джаз”, т.е. джаз, в който са привнесени мотиви от един или друг фолклор – японски, индийски, арабски, турски, български, испански и др.

Избрана дискография[редактиране | edit source]

  • 1950 - "Bird & Diz" – Дизи Гилеспи, Чарли Паркър, Телониъс Монк
  • 1952 – "Dee Gee Days - The Savoy Sessions"
  • 1953 – "At Massey Hall May 15, 1953" – Дизи Гилеспи, Чарлз Мингъс, Чарли Паркър и др.
  • 1953 - "Diz & Getz" – Дизи Гилеспи, Стан Гец, Оскар Питърсън, Рей Браун, Хърб Елис и др.
  • 1954 - "Afro"
  • 1954 - "Roy and Diz" - Двамата велики тромпетисти Рой Елдридж и Дизи Гилеспи, подкрепени от Оскар Питърсън, Хърб Елис, Рей Браун и Люи Белсън
  • 1957 - "Sittin' In" – Дизи Гилеспи, Стан Гец, Колмън Хоукинс и др.
  • 1957 - "At Newport"
  • 1957 - "Sonny Side Up"
  • 1959 - "Have Trumpet, Will Excite"
  • 1961 - An Electrifying Evening with the Dizzy Gillespie Quintet"
  • 1964 - "Jambo Caribe"
  • 1967 - "Swing Low, Sweet Cadillac"
  • 1985 – “Night In Tunisia”
  • 1986 – “Con Alma”
  • 2000 – “Jazz" Дизи Гилеспи, Кен Бърнс

Външни препратки[редактиране | edit source]