Дилма Русев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дилма Вана Русев
Dilma Vana Rousseff
Дилма Вана Русев Dilma Vana Rousseff
Действащ
встъпил в длъжност на
1 януари 2011
Вицепрезидент Мишел Темер
Предшествана от Луис Инасиу Лула да Силва

Родена 14 декември 1947 г. (1947-12-14) (66 г.)
Белу Оризонти, Минас Жерайс,
Флаг на Бразилия Бразилия
Съпруг Клаудиу Линярис (1967-1969)
Карлус ди Араужу (1969-2000)
Партия:  Партия на работниците
Религия Римокатолицизъм
Университет Федерален университет в Риу Гранди ду Сул
Подпис Signature of Dilma Rousseff.svg

Дилма Вана Русев (на португалски: Dilma Vana Rousseff, браз. произношение: [ˈdʒiwmɐ χuˈsɛf]) [бел. 1] е бразилски икономист, политик, 36-ят поред президент и първата жена-президент на Бразилия.

Семейство[редактиране | edit source]

Снимка от детските години на Дилма Русев. От ляво на дясно: брат ѝ Игор, майката Дилма Жане Силва, Дилма Русев (горе) и бащата Петър с малката ѝ сестра Жана

Нейният баща Петър Русев от Габрово е бил близък приятел на Елисавета Багряна. Като активен член на БКП през 1920-те год. е принуден да емигрира от България през 1929 г. във Франция, където започва да изписва фамилията си с Rousseff. Вече овдовял, със син Любен, пристига в Бразилия през 1930-те год. Преселва се в Буенос Айрес, Аржентина, за няколко години. Завръща се и се установява в Бразилия, където постига успехи като юрист и строителен предприемач.

В Бразилия се жени за Дилма Жане Силва, от която има 3 деца: Дилма Русев, Игор (юрист) и Жана (1951 - 1977). В България Дилма Русев има заварен брат - инженер Любен Русев (починал в София през 2007 г.), с когото никога не се е срещала.

Политически път[редактиране | edit source]

Присъединява се към младежката организация на Социалистическата партия през 1967 г. Участва в нелегалната съпротива срещу военната диктатура. Заедно с втория си съпруг Карлуш Араужо основава групата “Палмарес” и се научава да борави с оръжие и експлозиви. Макар и да не участва във военни операции, през 1969 г. ръководи обир на бижута за 2.5 млн. долара от дома на бивш губернатор. Арестувана е през 1970 г., измъчвана е 22 дни и е осъдена от военен съд. Освободена е от затвора в края на 1972 г.

По-късно се отказва от радикалните методи на политическа борба. Записва (1973) и завършва (1977) „Икономика“ във Федералния университет на Рио Гранде до Сул.

В края на 1980-те работи в кметството на гр. Порту Алегри, а през 1990-те оглавява недържавния Фонд по икономика и статистика и работи в Министерството на енергетиката на щата Рио Гранде до Сул. Занимава се с легална политическа дейност. Дълго време е член на Демократическата работническа партия, а в края на 1990-те тод. преминава в Партията на работниците.

В периода 2003 - 2005 г. Дилма Русев е министър на мините и енергетиката на Бразилия. От 21 юни 2005 г. е началник на канцеларията на бразилския президент Луис Инасиу Лула да Силва[1];

През октомври 2010 г. се кандидатира за президент на Бразилия от управляващата Партия на работниците. В своята предизборна кампания се обявява за аграрна и политическа реформа, расови квоти, свобода на вероизповеданията и хомосексуални граждански съюзи, против смъртното наказание и узаконяването на леките наркотични вещества. На първия тур на 3 октомври събира 46,9 % от гласовете срещу основния си опонент, социал-демократа Жузе Сера (32,6 %). Вторият тур на изборите е проведен на 31 октомври 2010 г. и е спечелен от Дилма с 56,05 % от гласовете.

Основни политически възгледи[редактиране | edit source]

Еднополов съюз За [2] Приватизация Против [3] Свободна преса За [4] Религиозна свобода За [5] Смъртно наказание Против [6] Данъчна реформа За [7]
Демокрация За [8] Расова квота За [9] Узаконяване на наркотични вещества Против [10] Аграрна реформа За [11] Политическа реформа За [12] Подкрепа за свободен софтуер За [13]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Произнася се Джѝума Русѐв, с гърлено "р".

Източници[редактиране | edit source]

  1. Лула да Силва номинира Дилма Русев за наследник, 13.11.2008
  2. ""Sou a favor da união civil gay", diz Dilma Roussef". A Capa. June 29, 2010.
  3. AFP. "Nos EUA, Dilma se manifesta contra privatização de empresas do setor elétrico e da Petrobras". Zero Hora. April 21, 2010.
  4. Dilma and Free Press
  5. Dilma and Religion
  6. Sobrinho, Wanderley Preite. "Dilma pede “punição exemplar” a envolvidos na morte de Eliza Samudio e classifica crime como "bárbaro"". R7. 8 de julho de 2010.
  7. Dilma promete reforma tributária a empresários se eleita
  8. Dilma and Democracy
  9. Dilma and Racial Quotas
  10. Araújo, Rosa. "Dilma defende união civil entre gays e se diz contra a legalização da maconha". Roma Negócios. July 22, 2010.
  11. Dilma and Agrarian Reform
  12. Dilma and Political Reform
  13. A Presidenta Dilma Rousseff apoia Software Livre

Библиография[редактиране | edit source]

  • Жамил Шаде, Момчил Инджов. Дилма Русеф. С., Синева, 2011.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Дилма Русев в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)