Димитър Аврамов (изкуствовед)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Аврамов.
| Димитър Аврамов | |
| български изкуствовед | |
 Родният дом на Димитър Аврамов на ул. „Морска“ 28 в Бургас | |
| Роден |
6 септември 1929 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Изкуствознание, културология, история на литературата |
| Работил в | Институт по изкуствознание и Институт за литература при БАН |
| Публикации | „Естетика на модерното изкуство“ (1969) |
| Димитър Аврамов в Общомедия | |
Димитър Аврамов е български изкуствовед и културолог.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 6 септември 1929 г. в Бургас.[1] Завършва философия в Софийския университет през 1954 г.[1] Започва да публикува в периодичния печат от 1954 година. Редактор е в списание „Философска мисъл“ (1955 – 1960), заместник главен редактор на списание „Проблеми на изкуството“ (1968 – 1980). Научен сътрудник (1961), старши научен сътрудник II ст. (1972), ст.н.с. I ст. (1978) в Института по изкуствознание и в Института за литература (1989 – 1991) при БАН. Изнася лекции по история на новата българска култура в специалност културология в СУ.
През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.[2]
Димитър Аврамов умира на 1 май 2008 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[3]
Памет[редактиране | редактиране на кода]
На 19 декември 2008 г. в Софийския университет се провежда научна конференция, посветена на творчеството на проф. Димитър Аврамов и организирана от Историческия факултет и от катедра „История и теория на културата“ на Философския факултет.[4]
В края на ноември 2013 г. в Софийския университет се провежда национална научна конференция „Просветителство срещу идеологема: Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов“.[5]
На 10 септември 2015 г. по инициатива на дружество „Български писател“ в Бургас и със съдействието на Регионална библиотека „П. К. Яворов“ и Дружество на художниците в Бургас върху родната му къща на ул. „Морска“ №28 е открита паметна плоча.[6]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Спецификата и границите на някои изкуства. Поезията, живописта, скулптурата и музиката“ (1964)
- „Естетика на модерното изкуство“ (1969, 2009)
- „Мара Цончева“. Албум (1970)
- „Владимир Гоев“. Албум (1972)
- „Генко Генков“. Албум (1975)
- „Кирил Петров“. Монография (1975)
- „Владимир Димитров – Майстора. Рисунки“. Албум (1981)
- „Владимир Димитров – Майстора“. Каталог (1982)
- „Естетика и художествената критика на Бодлер“ (1985, 2010)
- „Шарл Бодлер“. Монография (1989)
- „Майстора и неговото време“. Монография (1989)
- „Маргарит Цанев – Марго“. Каталог (1989)
- „Диалог между две изкуства“. 10 студии (1993)
- „Маргарит Цанев – Марго“. Албум (1994)
- „Иван Милев“. Албум (1994)
- „Летопис на едно драматично десетилетие. Българското изкуство между 1955 – 1965 г.“. Изследване. Ч. 1 (1994)
- „Лика Янко“. Монография (2000)
- „Етюди върху модернизма“ (2010)
- „Литература и изкуство Мирогледно-естетически контексти“ (2011)
- „Златю Бояджиев“. Монография (2013)
- „Български художници“ (2014)
Съвместно с Радой Ралин е съставител и редактор на „Трифон Кунев. От „Песни“ до „Ситни-дребни... като камилчета“ (1993).
- За него
- Разум и възвишеност: Юбилеен сборник в чест на проф. дфн Димитър Аврамов. Съставител Цочо Бояджиев. София: Изд. ателие Аб, 2004, 254 стр.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 14.
- ↑ Указ № 7 от 7 януари 2000 г.
- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-10-13.
- ↑ „Научна конференция, посветена на творчеството на проф. Димитър Аврамов“, сайт на СУ.
- ↑ „Просветителство срещу идеологема: Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов (програма)“, електронен бюлетин „Културни новини“, 27.11.2013 г.
- ↑ „Откриват паметна плоча на Димитър Аврамов“, burgasnews.com, 10 септември 2015 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 14.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Статии в „Портал за култура, изкуство и общество“
- „Затворническата съдба на Никола Танев“, 14 февруари 2013
- „Жорж Папазов“, 6 март 2013
- „Драмата на Жул Паскин“, 1 октомври 2013
- „Минало и етична памет“, 22 октомври 2013
- „Александър Жендов: предупреждението“, 30 октомври 2013
- „Изкуство или пропаганда в бронз и камък?“, 19 ноември 2013
- „Сирак Скитник: Аспекти на неговата естетика“, 24 февруари 2014
- „Несретната участ на художника“, 25 март 2014
- „Стоян Венев – самобитен художник на примитивното българско село“, 21 септември 2014
- „Поет и съвременност (Из патологията на нашите критически нрави)“, 23 юни 2015
- „Летопис на едно драматично десетилетие (откъс от първа глава)“, 26 ноември 2015
- „Цанко Лавренов. Праисторически видения в декоративното му творчество“, 14 юни 2016
- „Гюдженов – забравен и непознат“, 7 юли 2016
- „Територия на свободата. Димитър Казаков“, 19 юли 2016
- „Живопис и естетика в простонародния примитив на Кирил Петров“, 11 януари 2017
- За него
- Божидар Кунчев, „Думи за проф. Димитър Аврамов“, Портал за култура, изкуство и общество, 30 ноември 2013
- Рая Кунчева, „Димитър Аврамов – позиция, нужна ни и днес“, Портал за култура, изкуство и общество, 7 октомври 2019
- Рая Кунчева, „Димитър Аврамов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
|
