Димитър Андонов (революционер)
Тази статия е за войводата Димитър Старозагорски. За войводата Димитър Загорски вижте Димитър Загорски.
| Димитър Андонов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
Димитър Андонов, наричан Старозагорски[1], е български офицер и революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Андонов е роден на 26 март 1871 година в Стара Загора, тогава в Османската империя. Завършва подофицерска школа и служи в 12 пехотен балкански полк на Българската армия. На 5 март 1903 година Димитър Андонов, заедно с Никола Вълчев и Нестор Байков, като подофицер напуска полка си. В София се свързват със задграничното представителство на ВМОРО и в Кюстендил се присъединяват към прилепската чета на Константин Кондов, където вече е техният съгражданин Георги Стайнов.
Част от четата на Коста Кондов попада на засада при село Топлица като според някои източници падат убити седем четници и войводата Никола Божков (вероятно тежко ранен, защото има сведения за живота му след това). Димитър Андонов и Нестор Байков реорганизират четата и я извеждат от засадата. По-късно отделението се присъединява към четата на Петър Ацев. При подготовката на Илинденско-Преображенското въстание Димитър Андонов е определен за ръководител на Прекоридския въстанически район и отговаря за военното обучение на околията.
По време на въстанието Димитър Андонов и Нестор Байков водят две сражения с турски аскер при Дуйне и Старавина и организират снабдяването с барут, гилзи и олово от Битоля към Прилеп. Участват и в ръководената от Петър Ацев акция в село Живово - неуспешен опит за превземане на казармите. Водят още сражения при Нидже планина и Фаришките ханове, като прекъсват пътя между Прилеп, Кавадарци и Криволак. Гьорче Петров отказва предложението им за атака на казармите в град Прилеп.
След края на въстанието Димитър Андонов се завръща в България и постъпва отново на военна служба в своя полк. Участва в Балканската, в която е произведен в първи офицерски чин за бойни заслуги, и Междусъюзническата войни. По време на Първата световна война е вече подпоручик, а на 1 март 1917 година е произведен в чин капитан. На 17 март загива в сражение с английски и френски войски в битката при Червената стена.[2][3][4]
По повод смъртта му Петър Ацев пише:
| „ | Той сложи пред олтара на Отечеството живота си, отбивайки атаките на неприятеля срещу Червената стена в Пелистер, над гр. Битоля. Падна този левент, син български, стоейки с чудно спокойствие пред своята рота. Разкъсан от граната остана той в Пелистер до гробовете на славните илинденци от 1903 г. И духът му се носи над тази измъчена страна, за свободата на която той всичко беше дал и най-сетне ѝ даде и живота си, живот, който ще служи за пример на подрастващите поколения на България и Македония.[5] | “ |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 35.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 9, 48.
- ↑ Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 37 - 41. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 18.
- ↑ Ацевъ, Петъръ. Дим. Андоновъ, Ник. Вълчевъ, Несторъ Байновъ Таневъ и Георги Хр. Стайновъ // Илюстрация Илиндень 3 (93). Илинденска организация, мартъ 1938. с. 10 - 11.
