Димитър Андонов (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за войводата Димитър Старозагорски. За войводата Димитър Загорски вижте Димитър Загорски.

Димитър Андонов
български революционер
Димитър Андонов 
Роден: 26 март 1871
Стара Загора, Османска империя
Починал: 17 март 1917
Червената стена, Сърбия

Димитър Андонов, наричан Димитър Старозагорски[1], е български офицер и революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | edit source]

Димитър Андонов е роден на 26 март 1871 година в Стара Загора, тогава в Османската империя. Завършва подофицерска школа и служи в 12 пехотен балкански полк на Българската армия. На 5 март 1903 година Димитър Андонов, заедно с Никола Вълчев и Нестор Байков, като подофицер напуска полка си. В София се свързват със задграничното представителство на ВМОРО и в Кюстендил се присъединяват към прилепската чета на Константин Кондов, където вече е техният съгражданин Георги Стайнов.

Част от четата на Коста Кондов попада на засада при село Топлица като падат убити седем четници и войводата Никола Божков. Димитър Андонов и Нестор Байков реорганизират четата и я извеждат от засадата. По-късно отделението се присъединява към четата на Петър Ацев. При подготовката на Илинденско-Преображенското въстание Димитър Андонов е определен за ръководител на Прекоридския въстанически район и отговаря за военното обучение на околията.

По време на въстанието Димитър Андонов и Нестор Байков водят две сражения с турски аскер при Дуйне и Старавина и организират снабдяването с барут, гилзи и олово от Битоля към Прилеп. Участват и в ръководената от Петър Ацев акция в село Живово - неуспешен опит за превземане на казармите. Водят още сражения при Нидже планина и Фаришките ханове, като прекъсват пътя между Прилеп, Кавадарци и Криволак. Гьорче Петров отказва предложението им за атака на казармите в град Прилеп.

След края на въстанието Димитър Андонов се завръща в България и постъпва отново на военна служба в своя полк. Участва в Балканската, в която е произведен в първи офицерски чин за бойни заслуги, и Междусъюзническата войни. По време на Първата световна война е вече подпоручик, а на 1 март 1917 година е произведен в чин капитан. На 17 март загива в сражение с английски и френски войски в битката при Червената стена.[2]


По повод смъртта му Петър Ацев пише:

Той сложи пред олтара на Отечеството живота си, отбивайки атаките на неприятеля срещу Червената стена в Пелистер, над гр. Битоля. Падна този левент, син български, стоейки с чудно спокойствие пред своята рота. Разкъсан от граната остана той в Пелистер до гробовете на славните илинденци от 1903 г. И духът му се носи над тази измъчена страна, за свободата на която той всичко беше дал и най-сетне й даде и живота си, живот, който ще служи за пример на подрастващите поколения на България и Македония.[3]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.35
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 9, 48.
  3. Илюстрация Илинден, бр.93, 1938 г., стр.10-11
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.