Димитър Попгеоргиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Димитър Попгеоргиев Беровски български революционер Роден: 1840 Берово, Османска империя Починал: 19 декември 1907 Долна Гращица, България

Димитър Попгеоргиев, известен още и като Димитър Беровски и Димитър Македонски ^[1] е български революционер, войвода и просветен деец от Македония.

Съдържание 1 Биография 1.1 Ранни години 1.2 Кресненско-Разложко въстание (1878) 1.3 Сръбско-българска война (1885) 2 Източници

[редактиране] Биография

[редактиране] Ранни години

Димитър Попгеоргиев е роден през 1840 година в Берово, Малешевско в свещеническо семейство. Първоначално учи в родното си село, след което баща му го праща в гръцкото училище в Солун. През 1858 година постъпва в духовната семинария в Одеса, но не я завършва. Тук се запознава с Георги Раковски и попада под негово идейно влияние. По-късно емигрира в Сърбия и участва в Първата българска легия в Белград през 1862 година. През 1863 година постъпва като доброволец в сръбската войска.

През периода 1863 - 1876 година Димитър Попгеоргиев подържа кореспонденция и сътрудничи на Стефан Веркович. Интересен е факта, че в периода от 3 септември 1863 до 26 октомври 1865 г. при кореспонденцията с Веркович, водена изцяло от Белград, Беровски се подписва като Д. Македонски. След този период, Беровски води кореспонденцията си с Веркович от други градове и се подписва като Д.П. Георгиев.

В края на 1865 година се завръща в Берово, където е назначен за български учител. Застава начело на борбата в Малешево срещу гръцкото духовенство. През 1874 година под негово ръководство селяните от Берово изгонват струмишкия гръцкия владика Йеротей, за което е хвърлен в затвора. След освобождаването си Попгеоргиев се установява в Цариград и влиза във връзка с Българската екзархия. Заплашен от турската полиция се прехвърля в Солун. Тук през 1875 година започва подготовката на т. нар. Разловско въстание.

По време на Априлското въстание Попгеоргиев е войвода на Разловската чета, която е създадена на 8 май 1876 година в село Разловци, Малешевско и наброява 30-40 души.^[2] Въстанническите ѝ действия срещу турската власт се водят с променлив успех.

След разгрома на въстанието Димитър Попгеоргиев продължава да води дружина из Малешевско, Пиянечко, Мелнишко и Петричко. Дейността ѝ се активизира особено след обявяването на Руско-турската война през 1877 година, като по това време четата се състои от 30 доброволци от Разловското въстание. Четник в четата е и брат му Костадин. В началото на 1878 година четата му се среща с тази на Ильо войвода в Пиянечко. Двамата войводи започват да установяват българска власт в целия Пиянечки край по долината на река Брегалница.

[редактиране] Кресненско-Разложко въстание (1878)

След Берлинския конгрес Димитър Попгеоргиев взема активно участие в подготовката и провеждането на Кресненско-Разложкото въстание от края на 1878 и началото на 1879 година. На 8 октомври 1878 година е определен за началник щаб на въстанието, като заема този пост до 29 октомври, когато напуска длъжността заради интригите на руските офицери Адам Калмиков и Луис Войткевич. От 19 ноември с.г. отново е войвода на чета от 50 доброволци и въстаници в Игралище, в района Каршияка, Петричко.^[3] След потушаването му се установява със семейството си в Кюстендил. Назначен е за окръжен полицейски пристав на града, а през първата половина на 1880 година за пристав в Цариброд. По-късно е околийски началник на град Радомир. През 1884 година се оттегля в село Долна Гращица, Кюстендилско където закупува чифлик и се занимава със земеделие.

[редактиране] Сръбско-българска война (1885)

През Сръбско-българската война от 1885 година. Попгеоргиев застава начело на доброволческата чета на Ильо войвода, която на 4 ноември се присъединява към новосформирания Радомирски отряд и води боеве срещу сръбската Моравска дивизия. Награден е с орден "За храброст".

След 1897 година, домът му се превръща в база на македоно-одринското революционно движение.

Димитър Попгеоргиев Беровски умира на 19 декември 1907 г. в Долна Гращица, където е погребан.

[редактиране] Източници

• Беровски, Д., Димитър Попгеоргиев Беровски - живот и дело, София, 1986, Издателство на Отечествения Фронт
• Енциклопедия Пирински край, Том 1, Благоевград, 1995, стр.136.

1. ↑ Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893, София, 1969, Издателство на Българската академия на науките, с.69.
2. ↑ Чолов, П., Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, София, 2003, Академично издатеслтво „Марин Дринов“, ISBN 954-430922-5, стр. 134.
3. ↑ Чолов, П., Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, София, 2003, Академично издатеслтво „Марин Дринов“, ISBN 954-430922-5, стр. 212-213.