Димитър Благоев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Благоев
български политик
Димитър Благоев 
Роден: 14 юни 1856
Загоричани, Османска империя
Починал: 7 май 1924  (на 67 години)
София, България
Народен представител в:

XII ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   

Димитър Благоев, наричан от последователите си Дядото, е български политик и философ, основател на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров. Използва псевдонимите Novus, Благоев и други. Изповядва марксистки идеи, в статиите си предлага идеята за организиране на работническата класа и за придаване на политически характер на борбите ѝ. Има водеща роля за организиране на сътрудничество между балканските социалдемократически партии. Развива идеята за Балканска федеративна република.

Младежки години и начало на политическата дейност[редактиране | edit source]

Роден в село Загоричани, Костурско, където получава началното си образование. Негов учител там е Георги Динков. През 1871 г. заминава за Цариград, където остава до 1874 г. Там 2 години учи обущарски занаят, а после постъпва в българско училище в града, където е съученик на Трайко Китанчев. Благоев продължава образованието си в Одрин (1874-1875), Габрово (1875 - 1876) и Стара Загора (1876 - 1877). Като ученик подкрепя каузата на Априлското въстание, а по време на Освободителната война помага на опълчението и руските войски като техен осведомител. От 1876 г. и след 3 март 1878 г. работи в тютюнев склад в Свищов,където основава Българска Легална Авангардна Група "Освобождение", откъдето е и неговият основен псевдоним-Благоев. Но тъй като няма изискуемата възраст от 35 години за народен представител по тогавашния закон, успява да влезе като народен представител едва след 1891 г. По-късно заминава да учи в гимназията в Одеса (1879 - 1880), където е студент в Духовната академия неговият брат-близнак, а от 1881 г. — в университета в Санкт Петербург. Там той започва да изучава марксистка литература и основава първата (по руски източници - една от първите) социалдемократическа организация в Русия, т.нар. Благоева група. Тя издава вестник „Рабочий“ като свой орган и трибуна за социалистически идеи, в него Благоев публикува първите си статии. Групата установява контакт с привържениците на руския социалдемократ Георгий Плеханов в Женева. През 1885 г. Благоев е арестуван за революционната си дейност и е изгонен от Русия.

Завръщане в България и създаване на социалдемократическа партия[редактиране | edit source]

Скоро след завръщането си в България Благоев започва да издава социалистическото списание „Съвременний показател“. През 1886 написва брошурата „Нашите апостоли“, в която акцентира на демократичните и революционните възгледи на Любен Каравелов и Христо Ботев, като се "противопоставя" на опитите за фалшификация на същността на делото им. В следващите няколко години учителства в различни градове из страната, като е уволняван многократно заради възгледите си. През 1890 се установява във Велико Търново. Смята се, че по това време Благоев окончателно оформя у себе си марксистки възгледи и достига до идеята за създаване на партия на работническата класа.

През лятото на 1891 Благоев поема ининцативата и има решаващ принос за организирането на Бузлуджанския конгрес на Българската социалдемократическа партия. Към края на същата година публикува книгата „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“ — първото оригинално марксистко съчинение в България.За да се оговори по-научно на този въпрос, във връзка с това произведение, Вл.Улянов го критикува, като заявява:"Социализмът е електрификация, плюс съветска власт, плюс амераканска технология плюс немска дисциплина".

През 1892 публикува брошурата „Социализмът и задачите на българската работническа класа“. На 1 ноември с.г. в Търново под съвместната редакция на Благоев и Никола Габровски започва да излиза органът на БСДП — вестник „Работник“. На страниците му Благоев защитава нуждата от обвързване на социалистическото с работническото движение. Той смята, че е нужно съществуването на партия на работническата класа, в което си схващане си противоречи с организацията на „съюзистите“ — Българският социалдемократически съюз. Те смятат соцално-икономическата обстановка в България за недозряла за създаването на партия. На страниците на в-к „Работник“ Благоев води полемика и с представители на народничеството в България, които твърдят, че в България не може да се създаде работническа класа.

Благоев е постоянно преследван от властите на правителството на Стамболов — след множеството политически уволнения, през 1893 е арестуван и интерниран в Бяла Слатина. Там го заварва падането на Стамболов от власт през май 1894. Скоро след това той се установява в Пловдив, където става учител в мъжката гимназия. Причина за изострените му отношения със Стамболов са "интернационалните" възгледи на Благоев.

Обединение със „съюзистите“[редактиране | edit source]

През 1894 г. „партистите“ — БСДП, и „съюзистите“ — БСДС, решават да се обединят в Българската работническа социалдемократическа партия в името на единодействието. Новата партия обаче се раздира от вътрешни идеологически борби между марксисти, водени от Димитър Благоев и реформисти, сред които Кръстю Раковски и Янко Сакъзов.

През 1897 г. Благоев започва да издава списание Ново време, което редактира почти до края на живота си.

Активен деец е на Пловдивското македоно-одринско дружество - от 1897 година е председател, а по-късно е подпредседател на настоятелството.[1] В 1898 година Гоце Делчев прави опит да го убеди да застане начело на изпадналия в криза Върховен македонски комитет. Благоев заявява, че е готов да участва в дейността на пловдивското македонско дружество, но отказва да се занимава главно с Македония.[2] Благоев е делегат на Шестия македонски конгрес от Пловдивското дружество и в речта си пред конгреса критикува характера на организацията и се обявява за създаването на Балканска федеративна република.[3]

През 1899 г. е избран за народен представител, но изборът му е касиран. През 1902 г. отново е избран, този път заедно с Георги Кирков. От страниците на „Ново време“ и парламентарната трибуна Димитър Благоев подлага на унищожителна критика не само буржоазните правителства, но и реформисткото течение на „общоделците“ в БРСДП.

Това допринася за окончателното разцепване на партията на две — БРСДП (тесни социалисти) и БРСДП (широки социалисти). Благоев оглавява партията на „тесните социалисти“, която остава на марксистки позиции.

През 1904 г. с прякото участие на БРСДП (т.с.) и лично на Благоев се учредява Общият работнически синдикален съюз (ОРСС) — първият неказионен профсъюз в България. ОРСС организира големи стачки срещу лошите условия на труд — на миньорите в Перник от 1906 (първата Пернишка стачка), както и на работниците в кибритената фабрика в Костенец от 1909 г.

Благоев настоява партията да води постоянна масова пропаганда сред работниците в България, отхвърля идеите за ново обединение с „общоделците“-реформисти.

През 1910 г. води делегацията на партията на Копенхагенския конгрес на Втория Интернационал.

През 1911-1915 г. е общински съветник в София.

Сближаване с болшевиките[редактиране | edit source]

Под ръководството на Благоев БРСДП (т.с.) приветства Руската революция от 1905 - 1906 г. и организира из цяла България кампания за дарения в нейна полза. Това е ключовият момент в историята на партията и живота на Благоев — началото на силно сближаване с руските болшевики. Въпреки това сближаване, Благоев не приема някои постулати на ленинизма и остава на изконно марксистки позиции — смята, че революцията ще победи първо в развитите капиталистически държави и затова в България за момента не бива да се готви въстание. Не споделя схващането за работническо-селски съюз в името на революцията.

Дейност по време на войните[редактиране | edit source]

По време на Балканските войни (1912 - 1913 г.) и Първата световна война (1914 - 1918) Благоев застава заедно с партията на антивоенни и антиимпериалистически позиции. Публикува статии по Македонския въпрос, в които сочи за единствен справедлив и мирен начин за разрешаването му създаването на „Балканска федерация“. [4] Лансира тази си идея при участието си в Първата (1909 г.) и Втората (1915 г.) балканска социалдемократическа конференция — срещи на социалдемократическите партии от Балканите. През 1913 отново е избран за народен представител. Като такъв, през 1914 г. гласува заедно с групата на „тесните социалисти“ против сключването на военния заем на прогерманското правителство на Васил Радославов. Пред заседание на XVII-то Обикновено Народно събрание на 16 декември 1917 г. прави остро политическо изказване, съдържащо твърдението, че не е българин, а македонски славянин, което редица автори тълкуват по-късно като форма на македонизъм.[5][6][7][8][9][10][11][12][13] По време на Първата световна война заклеймява изповядвания от някои от европейските соцалдемократически партии социалшовинизъм, призоваващ за „защита на отечеството“ (т.е. продължаване на войната). Благоев посреща с голямо въодушевление Октомврийската революция в Русия и идването на болшевиките на власт. Пише редица статии в тяхна подкрепа.

БКП (т.с.) и последни години[редактиране | edit source]

Статуя на Димитър Благоев в Музея на социалистическото изкуство

Под ръководството на Благоев, през 1919 г. БРСДП (т.с.) напуска разпадащия се Втори Интернационал и става съоснователка на Третия (Комунистическия) Интернационал, преименувайки се в БКП (т.с.). Партията приема Програмна декларация в духа на ленинизма, с което се демонстрира преминаване на ленинистки, болшевишки позиции. Самият Благоев обаче до края на живота си не приема напълно ленинизма. След Деветоюнския преврат от 1923, вече почти оттеглил се от активна дейност поради напредналата си възраст, Благоев подкрепя позицията на ЦК на БКП (т.с.) на неутралитет. Скоро след това обаче променя позицията си и подкрепя съюза с БЗНС. Според източници от историографията при управлението на Тодор Живков, Благоев подкрепя Септемврийското въстание, но не участва в подготовката му, понеже е на смъртно легло. Според съвременни изследователи той се противопоставя на въстанието, тъй като го смята за нецелесъобразно и зле подготвено. През 1922 г. дъщеря му Стела записва разказа на болния си баща, излязъл от печат през 1926 г. под надслов "Кратки бележки из моя живот". В тях Благоев споделя:

...Родом съм от известното македонско село Загоричане, Костурско. То е голямо, чисто българско село, разположено в последните хълмисти склонове от южните разклонения на големия планински масив Вич планина...[14]

Димитър Благоев умира на 7 май 1924 г. в София. Погребението му се превръща в една от първите грандиозни манифестации на социалистите срещу сговористкия режим[15].

Семейство[редактиране | edit source]

Съпруга на Димитър Благоев е Вела Благоева, сестра на политика Георги Живков и просветния деец Никола Живков. Имат четири деца. Нито едно от тях не оставя наследници. Техен син е футболният деятел Димитър Благоев - Пальо. Димитър загива в края на Първата световна война при отстъпление на нашите войски. След атентата в църквата “Света Неделя” през 1925 г. другият му син Владимир Благоев е арестуван и убит в полицията. Стела Благоева, която първото дете в семейството, завършва музикалната академия в Прага и история в Софийския университет. Преподава в Трета софийска мъжка гимназия, но след атентата в църквата е уволнена. Двете заедно със сестра си Наталия Благоева са арестувани. Стела престоява няколко месеца в Централния софийски затвор. Там я застига вестта за смъртта на съпруга й Коста Янков, съветник по военните въпроси на ЦК на БКП. През 1926 г. Стела и Наталия емигрират в Съветския съюз. Наталия умира в Москва през 1943 г. Стела надживява двамата си братя и сестра и умира в София през 1954 г.

Наследство[редактиране | edit source]

В Банкя има къща-музей на Димитър Благоев. [16]

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, София, 2003, стр. 291-292.
  2. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански, Наука и изкуство, София, 1987, стр. 51.
  3. Благоев, Димитър. Съчинения, том 20, стр. 161 - 162.
  4. http://www.sarakt.org/predateli.htm БКП и националния въпрос 1912-1924
  5. ...As an example he points to the well known Macedonian socialist Dimitar Blagoev, who in 1917, during the First World War, in times of the greatest hardship, addressed the Bulgarian Public Assembly with the words: "I am not a Bulgarian! Iam a Macedonian", The Macedonian times, Issues # 39–50, Publisher MI-AN, 1998.
  6. Macedonia and the Macedonian people, Blaže Ristovski, SIMAG Holding, 1999, ISBN 9989887004, pp. 276-277.
  7. Орде Иваноски. „Искажување на Димитар Благоев за народността на Македонците пред Бугарскиот парламент во 1917“ (Современост, Скопје), Јануари 1967 г.
  8. В-к Атака, бр, 1370, 17/05/2010 г. Димитър Благоев смятал българите за варварско и грабителско племе.
  9. Historical Dictionary of the Republic of Macedonia, Dimitar Bechev, Scarecrow Press, 2009, ISBN 0810855658, p. 28.
  10. Славяни, том 5, издание на Славянския комитет в България 1949 г. стр. 172.
  11. Documents on the Struggle of the Macedonian People for Independence and a Nation-state: From the settlement of the Slavs in Macedonia up to the end of the First World War, Kultura, 1985, Hristo Adonov-Poljanski, Univerzitet "Kiril i Metodij" Skopje, pp. 635-636.
  12. The Macedonian nation. Macedonian history book collection. Dragan Taškovski, Nasha Kniga, 1976, pp.6-8.
  13. Утрински весник, 21.10.2010, Македонско-бугарски историски контроверзии (12) Виктор Цветаноски.
  14. сп. "Ново Време", брой 6-7, Юни-Юли 2006 г. из “Кратки бележки из моя живот”.
  15. Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 - 1949, Просвета, София, 1991, стр.220-222.
  16. Къщата-музей "Димитър Благоев" е била разбита и ограбена. // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 16 декември 2011. Посетен на 17 декември 2011.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.