Димитър Делчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Делчев
български революционер

Роден
1879 г.
Починал
4 февруари 1901 г. (22 г.)

Учил вНационален военен университет
Семейство
БащаНикола Делчев
МайкаСултана Делчева
Братя/сестриРуша Чопова
Гоце Делчев
Милан Делчев
Христо Делчев

Димитър (Мицо) Николов Делчев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Мицо Делчев (30-и във втората колона).

Димитър Делчев е роден през 1879 година в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис в Гърция. Той е вторият по рождение син на Никола Делчев и Султана Делчева, след Гоце Делчев. Негови братя са още Милан и Христо Делчеви, а най-голямата му сестра е Руша Делчева.

Училището в Кукуш е трикласно. Мицо Делчев не се записва да продължи в Солунска гимназия и когато Гоце Делчев, тогава учител в Щип (1894/1895 учебна година), научава това, поисква да го изпратят при него, за да го подготви да издържи изпит за IV клас. Мицо отива в Щип и се учи под ръководството на брат си Гоце, но след две седмици, като разбира за съществуването на революционното движение, повече не иска да учи, а да постъпи в делото.[1]

Мъчи се Гоце много да го вразуми: че той е още малък, че не му забранява да мисли по това, но за да бъде полезен трябва да се учи, да довърщи учението си: че има време и той да се отдаде на революционна деятелност и пр. и пр.[1]

И Даме Груев и Туше Делииванов се опитват да го разубедят, но също неуспешно. След един месец в Щип, огорчен, Гоце връща брат си в Кукуш.[1]

Според други твърдения, Мицо Делчев учи в Солунската българска мъжка гимназия, където се присъединява към ВМОРО. Според Лика Чопова като ученик в V клас Мицо участва в бунта на учениците в гимназията срещу директора и някои учители, за което е изключен. Мицо пише на майка си да моли баща му да изпрати пари, за да замине за Одринската българска гимназия, за да продължи образованието. Изпратените от баща му по Вано Чопов 16 лири Мицо раздава в Бошнак хан на своите изключени другари, за да се приберат по родните си места. Майка му пристига в Солун и го съветва[2] да отиде не в Одрин, а в Свободна България при брат си Гоце.[3]

Според Чопова в България Мицо Делчев започва училище в Дупница, където живее в къщата на Никола Малешевски, която е център на революционната организация.[3]

През лятото на 1900 година се включва в четата на Христо Чернопеев.[3] Остава като учител в Радовиш, но властите го изпращат в родния му Кукуш. Там участва в местната революционна организация заедно с Гоце Бояджиев, Мицо Сандъкчиев, Доне Полихронов, Туше Гугушев, Мицо Кирлиев, Гоце Н. Делчев, Г. Шишков. По-късно всички те стават нелегални в четата на Чернопеев.[3]

На 4 февруари 1901 година четата е открита и води голямо сражение с турски аскер в село Баялци, Гевгелийско.[3][4][5][6] Загиват около 50 турци и 8 български четници, между които Мицо Делчев, Гоце Бояджиев, Вано Петров Сапунджиев, Гоце Бангов и Мито Сандъкчиев.[3]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Делчо
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Делчев
 
Мария Делчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Делчев
(1844 – 1920)
 
Султана Нурджиева
(1850 – 1907)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Чопов
(1865 – 1944)
 
Руша Чопова
(1868 – 1945)
 
Цоца (Цона) Делчева
(1870 – ?)
 
Гоце Делчев
(1872 – 1903)
 
Велика Станишева
(1876 – 1962)
 
Гоце Станишев
 
Тина Андонова
(1874 – 1955)
 
Гоце Андонов
(? – 1928)
 
Димитър Делчев
(1879 – 1901)
 
Елена Пейнерджиева
(1881 – 1961)
 
Иван Пейнерджиев
(? – след 1947)
 
Милан Делчев
(1883 – 1903)
 
Христо Делчев
(1887 – 1927)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ленка
 
Магда Големинова
 
Владимир Чопов
(1890 – 1918)
 
Тодор Чопов
(1892 – 1923)
 
Лика Юрукова
(1895 – 1983)
 
Туше Чопов
(1897 – 1959)
 
Никола Станишев
(1906 – 1963)
 
Мицо Андонов
(1901 – 1983)
 
Христо Андонов
(1903 – 1936)
 
Милан Гоцев
(1906 – 2010)
 
Александър Андонов
(1908 – ?)
 
Никола Пейнерджиев
 
Борислав Пейнерджиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Нина Андонова
(1940 – 2006)
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Делииванов, Т. Спомени за Гоце Делчев – учителствуване в Щип // Македонска мисъл , година I, книга 9 – 10. май-юни 1946 година. с. 382.
  2. Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 282.
  3. а б в г д е Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 283.
  4. Кьосев, Дино. „Гоце Делчев, Писма и други материали“, БАН, София, 1967.
  5. Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 126.