Димитър Дечев (революционер)
| Димитър Дечев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1883 г.
|
|---|---|
| Починал | 22 октомври 1903 г.
|
| Димитър Дечев в Общомедия | |
Димитър Дечев е български офицер и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Дечев е роден през 1883 година в Сливен[1], тогава в Източна Румелия. Завършва сливенска гимназия и Военното училище в София, от което излиза с чин портупей-юнкер. Първоначално постъпва в Българската армия и е произведен поручик. Присъединява се към ВМОК и през 1902 година става четник при Тома Давидов. Обезоръжен е от последния и е изпратен през Гърция обратно в България с трима четници.[2] През януари 1903 е създадена щабна чета с главен войвода Димитър Дечев, в която се включват ръководителите на битолския окръг, сред които и Борис Сарафов. Извършват обиколки в Смилевско, Крушевско, Демирхисарско, Охридско, Ресенско, Долнопреспанско, Костурско и Леринско като довършват приготовленията там за същинското въстание.
Димитър Дечев участва на Смилевски конгрес на ВМОРО. По-късно е определен за военен ръководител на Демирхисарския район за време на Илинденско-Преображенското въстание в който замества Георги Попхристов преминал в Леринско.[3] След началото на въстанието четата постоянно е в движение и води боеве с турска войска в Охридско, Смилевско и Демирхисарско. [4] След смъртта на Йордан Пиперката, на неговото място е избран Дечев. Загива при изтеглянето на четата към България след потушаването на въстанието на 22 октомври 1903 година при село Сълп, Велешко[5]. Главата му е отрязана и отнесена във Велес[6].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ или 1880 г.; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 127.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев - член на главния щаб на Илинденското въстание. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007. ISBN 9789540726366. с. 188.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ Елдъров, Светозар и колектив, „Илинденско-Преображенското въстание 1903“, Военно издателство, 2003 г., стр.36
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 45.
- ↑ Николов, Борис и Овчаров, Владимир, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр.51
