Димитър Димитров (философ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Димитров.
Димитър Димитров
Министър на образованието
Мандат20 март 1991 – 5 септември 1992 г.
Министър-председател
1991-1992Никола Клюсев
НаследникГеорги Ефремов
Министър на културата
Мандат30 ноември 1998 – 28 декември 1999 г.
Министър-председател
1998-2002Любчо Георгиевски
ПредшественикСлободан Унковски
НаследникЛюбен Пауновски
Лична информация
Роден
13 ноември 1937 г. (1937-11-13) (86 г.)
СъпругаРатка Димитрова
ДецаНикола Димитров
Полит. партиянезависим
ОбразованиеСУ „Св. св. Кирил и Методий“
Професияучен • философ • политик
Портал Портална икона Политика
Димитър Димитров в Общомедия

Димитър Николов Димитров (на македонска литературна норма: Димитар Николов Димитров) е учен, философ, писател, политик и дипломат от Северна Македония, с изявена българска ориентация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Николов Димитров е роден на 13 ноември 1937 г. във воденското село Цакони (на гръцки Хриса), Гърция.[1] Изведен е от страната по време на Гражданската война в групата на така наречените деца бежанци. Завършва средното си образование в Скопие, след което продължава обучението си във Философския факултет на Скопския университет. Магистърска степен получава в Любляна, а докторска - в Загреб.

Работил е като гимназиален учител и редактор, а от 1967 година е университетски преподавател в Скопие.

Министър на образованието в първото правителство на страната, в правителството на Любчо Георгиевски е министър на културата (1998-1999), а по-късно е посланик в Москва.[2]

Димитров е женен за Ратка Димитрова, а техен син е дипломатът Никола Димитров, който през 2017 година е избран за министър на външните работи на Република Македония в правителството на Зоран Заев.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първата му книга с разкази „Овчарче“ излиза в 1960 година. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1970 година.[3]

През 1999 година сборникът му с есета и статии, посветени на миналото и настоящето на Република Македония „Името и умът“ е издаден на книжовен български език. В предговора към изданието Димитър Димитров отбелязва:

„ От тази книга читателят едва ли ще научи нещо ново за нашите общи предци - за тях той вероятно знае повече. Тази страна на книгата е по-важна за македонския читател, който в пещерата на Платон виждаше техните сенки"[4] “

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Овчарче (сборник с разкази за деца, 1960)
  • Збогум детство (сборник с разкази за деца)
  • Кога сме деца (сборник с разкази за деца, 1962)
  • Животот и уметноста (студия, 1967)
  • Противаставување (есета, 1971)
  • Македонски работи (есета, 1991)
  • Уметност и човекување (есета, 1992)
  • Меѓу тоталитаризам и демократија (есета, 1994)
  • Името и умот (статии и есета, 1999)[5]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 466. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Тито Петковски. Дипломатија без дипломати, Утрински весник, 16 октомври 2006.[неработеща препратка]
  3. ↑ Милован Стефановски. Писатели, министри и бугарофили, Дневник, 26 юни 1999., архив на оригинала от 3 март 2016, https://web.archive.org/web/20160303233423/http://vmro.150m.com/ms2/dn2606_9.html, посетен на 9 юли 2008 
  4. ↑ Димитров, Димитър. Името и умът, София 1999, с. 7
  5. ↑ Биография на сайта на Дружеството на писателите на Македония, архив на оригинала от 8 март 2010, https://web.archive.org/web/20100308090647/http://dpmk.org/d.htm, посетен на 7 август 2009 
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Димитров_(философ)&oldid=11853330“.