Димитър Звонимир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Звонимир
крал на Хърватия и Далмация [1]
KraljTomislav.jpg
Модерен портрет на Димитър Звонимир
Лични данни
Управление 1076 – 1089
Коронация 8 октомври, 1076
Починал 20 април, 1089
Предшественик Петър Крешимир IV
Наследник Стефан II
Семейство
Брак Елена Унгарска

Димитър Звонимир (на хърватски: Dmitar Zvonimir, на латински: Demetrius Sunimirio; † 20 април 1089 г.[2]) е крал на Хърватия от 8 октомври 1076 до смъртта си. Той също е бан на Славония (1064–1074 г.) и херцог на Хърватия през 1075 г. Родното му име е Звонимир, а името Димитър приема след коронацията си.

Звонимир става бан на Славония по времето на крал Стефан I, а след това е назначен за херцог на Хърватия от предшественика си крал Петър Крешимир IV. Впоследствие Петър Крешимир го посочва и за наследник на кралския трон. През 1076 Димитър Звонимир става крал на Хърватия.[3] Периода на управлението му се характеризира като относително спокоен; без продължителни военни кампании и с подем на икономиката и на културата. Той е последният местен крал, който упражнява реална власт над цялата територия на Кралство Хърватия. Звонимир управлява кралството от град Книн.

Съдържание

Бан на Славония и Хърватия [редактиране]

От около 1064 г. и през периода на крал Петър Крешимир IV, Димитър Звонимир управлява Славония и по-специално територията между реките Драва и Сава, като носи титлата бан.[4]

Съседната Свещена Римска империя, нахлува в Хърватия през 1067 г. и изпраща армия да окупира северните части на бановината. Причината за тези действия вероятно е резултат на тесните връзки на Звонимир с Унгария — която е във война със Свещената Римска империя по това време. Тъй като краля на Хърватия има грижи с бунт в Далмация, където тече процес на забрана за извършване на славянски църковни литургии,[5] Звонимир е принуден да дърси военна помощ от крал Шаламон. След като обединените им армии отблъскват врага от Хърватия, бан Звонимир в знак на признателност, изпраща множество подаръци на Шаламон.[6]

В началото на 1075 г. Петър Крешимир IV прави Звонимир „по божията милост херцог на Далмация и Хърватия“. Тази титла го прави не само владетел на Северна Далмация, но също и главен съветник на краля и наследник на трона. Скоро след това Крешимир умира като затворник на норманите и Звонимир го наследява.[7] Някъде в средата на 1075 г., Звонимир сключва споразумение с крайбрежните градове в Далмация, които в този момент са под норманска власт и успява да ги пръсъедини отново към територията на държавата.[7]

Управление като крал [редактиране]

Коронацията на Звонимир, ватикански стенопис от 1611 г.

Димитър Звонимир е коронован на 8 октомври 1076 г.[3][8] в град Солин в базиликата „Свети Петър и Моисей“ от представител на папа Григорий VII.[9][10] След официалната му коронация през 1076 г., Димитър Звонимир дарява град Врана и Бенедиктинския манастир на Григорий I като знак за почит и лоялност към Григорий VII. Новият крал продължава про-римската политика на предшественика си и подържа близки отношения с папата. Провежда „григорианска реформа“ и много вътрешнодържавни реформи, една от които е забрана на робството в кралството.

Звонимир има и малък конфликт с Хайнрих IV и по-специално с негов подчинен — дук от град Истрия, който се готвил да нападне Хърватия. След като папата през 1079 г. се намесва и застава на страната на Звонимир, конфликта е потушен.[7] Димитър Звонимир подържа твърда позиция срещу Византийската империя, но за разлика от Петър Крешимир IV, той е в съюз с норманите и с тях участва във войни срещу Византия. Когато Робер Жискар дук на Апулия, нахлува в западно-балканските провинции на империята през 1084 г., Звонимир изпраща войска в негова помощ.[11]

Смърт [редактиране]

Има няколко версии за смъртта на Звонимир. Най-често приеманата е твърдението на Томас Архидякон (на латински: Thomas Archidiaconus Spalatensis) — че Звонимир е починал от естествена смърт.[12][13] В друга версия разказана от свещеник от Дукля се споменава, че на 20 април 1089 г. в желанието си за приключване на Източно-западната схизма, папа Урбан II иска от Звонимир да изпрати военна помощ на Алексий I Комнин за похода му срещу селджуците. Крал Звонимир свиква събор на Косово поле, близо до Книн за да събере армия в името на папата и византийския император, но благородниците отказват и вдигат бунт. По време на бунта Звонимир е убит от собствената си войска.[2] Неговата смърт бележи краха на хърватската монархия. Митът за „Проклятието на крал Звонимир“ се основава на версията за убийството му.[14] Тялото на Димитър Звонимир най-вероятно е погребано в столицата по времето на управлението му, град Книн.[7]

Наследство [редактиране]

„Башчанската плоча“

Димитър Звонимир се жени за неговата далечна роднина Елена Унгарска, сестра на крал Ласло I.[15] Чрез Елена, той се свързва не само с кралското семейство в Унгария, но също и с монархиите в Полша, Дания, България и Византия. Елена му ражда син, който умира преди него и носи името Радован и една дъщеря на име Клаудия. Звонимир е наследен от Стефан II — последният представител от династията на Трпимировичи (на хърватски: Trpimirovići), който умира през 1091 г.

Културно и исторически значимата „Башчанска плоча“ (на хърватски: Bašćanska ploča) е написана малко след смъртта на Звонимир и съдържа препратки към него и към неговите благородници от 11 век. За първи път в „Башчанската плоча“ се споменава титлата крал за местните управници (kral; kralj на хърватски).[16]

В днешна Хърватия четвъртото по важност държавно отличие, носи името на крал Димитър Звонимир — „Велик Орден на крал Димитър Звонимир“ (на хърватски: Velered kralja Dmitra Zvonimira s lentom i Danicom) е награда с която се награждават високопоставени месни или чуждестранни държавници или религиозни представители.[17]

Бележки [редактиране]

  1. ↑ Arhinet - "rex Chrobatorum et Dalmatinorum, rex (tocius) Chroacie atque Dalmacie, Chroatorum atque Dalmatinorum rex"
  2. ↑ а б Смъртта на крал Звонимир - източници и интерпретации
  3. ↑ а б Dominik Mandić, Rasprave i prilozi iz stare hrvatske povijesti, Institute of Croatian history, Рим, 1963 г., стр. 315., 438.
  4. ↑ http://arhinet.arhiv.hr/_DigitalniArhiv/Monumenta/HR-HDA-876-5.htm
  5. ↑ Neven Budak, Prva stoljeca Hrvatske, Hrvatska sveučilišna naklada, Zagreb 1994.
  6. ↑ Ferdo Šišić, Povijest Hrvata u vrijeme narodnih vladara, 1925, Загреб ISBN 86-401-0080-2
  7. ↑ а б в г Ferdo Šišić, Povijest Hrvata; pregled povijesti hrvatskog naroda 600. - 1918 г., Загреб ISBN 953-214-197-9
  8. ↑ http://crohis.com/knjige/Sisic%20-%20pregled/18.%20Slavac%20-%20Dmitar%20Zvonimir.PDF
  9. ↑ Demetrius, Duke of Croatia and Dalmatia, after receiving the royal title by a legate of Gregory VII (1073-1085) promises to grant St. Peter’s pence
  10. ↑ Tomislav Raukar: "Hrvatsko srednjovjekovlje", Školska knjiga, Zagreb, 1997 г., ISBN 953-0-30703-9, стр. 49
  11. ↑ http://crohis.com/knjige/horvat-povijest/4.hr-vlad.PDF
  12. ↑ Thomas Archidiaconus, Historia Salonitana
  13. ↑ Marcus Tanner, Croatia - a nation forged in war, Yale University Press, New Haven, 1997 ISBN 0-300-06933-2
  14. ↑ Damir K., The Šubići and the Good King Zvonimir. A Contribution to the Research on Use of Legends as a Means of Politics of Croatian Aristocratic Families, Загреб 2000 г.
  15. ↑ Trpimir Macan, Povijest hrvatskoga naroda, Загреб, 1992 г.
  16. ↑ Baska tablet - Dr. sc. Mateo Zagar
  17. ↑ Pravilnik Velereda kralja Dmitra Zvonimira s lentom i Danicom. Narodne novine, 3 ноември 2000 г.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Звонимир&oldid=5709004“.