Димитър Илиев (общественик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Илиев.

Димитър Илиев
български революционер и общественик
Мемоарът на Шалев, Илиев и Анастасов
Мемоарът на Шалев, Илиев и Анастасов

Роден
1895 г.
Починал
1957 г. (62 г.)

Димитър Илиев Христов е български юрист и общественик, автор на петиция за защита на правата на българското малцинство в Югославия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Илиев е роден през 1895 година в прилепската махала Варош. След 1903 година с баща си емигрира в България. Участва в Първата световна война като подпоручик в Двадесет и шести пехотен пернишки полк.[1] Учи право в Софийския университет, завършва в Белградския.

Рапорт на българския пълномощен министър в Лондон Панчо Хаджимишев до министъра на външните работи и на изповеданията Атанас Буров относно проведен разговор с британския министър на земеделието Ноел Бъкстон, касаещ петицията на Илиев и Димитър Шалев до ОН за признаване правата на националните малцинства в Югославия, както и решението на британското правителство да съдейства за признаване правата на етническо малцинство на българското население в Македония. 5 юни 1930 г.

В 1927 година защитава обвинените членове на Македонската младежка тайна революционна организация на Скопския студентски процес. Работи като съдия. Установява се в Женева, където заедно с Димитър Шалев и Григор Анастасов се конституират като Представителство на българското национално малцинство в Югославия. През 1930 тримата изпращат мемоар до Обществото на народите за защита на българското малцинство в Югославия.[2] ВМРО (обединена) нарича Мемоара на Шалев, Илиев и Анастасов „шашмаджийска книжна бомба“ и „диверсия“, защото в него не се говори за „македонци“, а за „българи“.[3]

След 1944 година работи в Прилеп като адвокат под наблюдение на властите. Умира в 1957 година в Прилеп.[4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 84.
  2. Représentation de la minorité nationale bulgare en Yougoslavie, Genève. Mémoire présenté au nom de la population bulgare de la Macédoine sous domination yugoslave. Genève, 1930. Посетен на 12 юни 2015.
  3. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 52.
  4. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 300 – 301.
  5. Архивите говорят, архив на оригинала от 5 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131005120913/http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?qs=0002&sl=0090&ord=pos&ind=20&vis=000009&us=&start=81&s=001&p=0090&n=&sstr=&ssec=0090&boolean=&bac=Search&g=, посетен на 11 януари 2011