Димитър Кемалов
| Димитър Кемалов | |
| деец на БЗНС | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Цариградска българска духовна семинария |
Димитър Георгиев Кемалов е български политик, деец на Българския земеделски народен съюз.[1][2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Кемалов е роден на 17 януари 1898 година в драмското село Калапот, което тогава е в Османската империя, в семейството на дееца на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Георги Кемалов.[1] Баща му умира, докато е малък.[2] Завършва прогимназия в Драма и продължава да учи в Цариградската българска духовна семинария,[1] със стипендия издействана от Тодор Паница и Георги Кильов.[2]
След избухването на Балканската война се връща в Калапот. След като Калапот попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година семейството му се установява в Неврокоп.[2] В 1919 година Кемалов завършва Софийската духовна семинария.[1] Като отличник на випуска произнася тържествено слово пред гостите, след които е и Александър Стамболийски, който го кани в БЗНС.[4] В същата година Кемалов става член на партията и е основател на неврокопската дружба на организацията. В 1920 година е окръжен организатор в Петрички окръг. В 1921 година е сред организаторите на Младежкия земеделски съюз и става член на управителния му съвет. В същата година е сред учредителите на Тютюнопроизводителна кооперация „Македонски тютюни“ в Неврокоп. На следната 1922 година е избран за член на Постоянното присъствие на БЗНС. Делегат е на различни конгреси на земеделски организации в Прага, Париж и на други места.[1]
През 1923 година Димитър Кемалов става секретар на министър-председателя Александър Стамболийски, като от 15 март 1923 г. е директор иа Трудовата поземлена собственост.[5] На 1 юни е назначен за секретар на легацията в Париж.[1]
След Деветоюнския преврат на 9 юни 1923 година Димитър Кемалов е отвлечен от дома му на улица „Екзарх Йосиф“ № 6 в София и след няколко дни е открит заклан край Захарна фабрика.[4][3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 426.
- ↑ а б в г Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 35.
- ↑ а б За свободата 1923 – 1945. Загинали антифашисти от София. София, Партиздат, 1977. с. 72.
- ↑ а б Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 36.
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 16, 16 март 1923 г., стр. 1
