Димитър Кидонис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Кидонис
византийски богослов
Роден: 1324
Солун, Византийска империя
Починал: 1398
Крит, Венецианска република

Димитър или Димитриос Кидонис (на гръцки: Δημήτριος Κυδώνης, Димитриос Кидонис) е византийски православен богослов, преводач, писател и държавник от 14 век.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в 1324 година.[1] Негов брат е видният теолог Прохор Кидонис.[2] Димитър Кидонис има хуманистическо образование и е ученик на Нил Кавасила. Заема длъжността месадзон три поредни мандата по времето на трима императора - Йоан Кантакузин, Йоан V Палеолог и Мануил II Палеолог. Кидонис има изключителен принос за развитието на късновизантийската култура и връзката ѝ с Италианския Ренесанс.[3] Братята Кидонис и Никифор Григора изразяват несъгласие с възгледите на Григорий Палама, повлиян от исихазма.[4] В 1354 се оттегля от държавническия пост и заминава за Италия, където изучава водещите среновековни теолози. Превежда на гръцки език трудовете на Тома Аквински.[5] Под влияние на изследванията си до 1365 година става застъпник на съюза с Рим. В края на XIV век срещу паламизма неуспешно се обявява група от известни византийски томисти (последователи на Тома Аквински и привърженици на сближаването с латинския Запад), начело с братята Димитър и Прохор Кидонис. През пролетта на 1365 година Кидонис и известният политически деец Йоан Лакарис Калоферос преминават към католицизма.[6] Кидонис изразява схващането, че:

...новият Рим (т.е. Цариград, б.н.) трябва да тачи и признава наследството на римляните.[1]

Кидонис също така смята, че съюз с римокатолическия Запад срещу Османската империя е по-добра идея от съюз между православните народи на Балканите.[1]

В 1396 година поради прокатолическите си възгледи е принуден да се оттегли на владения от Венеция Крит, където умира в 1398 година.[1]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г Слова. Философско наследство, колектив, Наука и изкуство, 1987, стр. 39.
  2. Известия на Института за литература, том 21, БАН, София, 1972, стр. 12.
  3. Попова, Ивайла. Византия - Италия: Аспекти на културните взаимодействия през XIV - XV век, Фабер, 2004, стр. 72.
  4. Старобългаристика, том 16, БАН, София, 1992, стр. 92.
  5. Коледаров, Петър. Името Македония в историческата география, Наука и изкуство, 1985, стр. 99.
  6. Попова, Ивайла. Византия - Италия: Аспекти на културните взаимодействия през XIV - XV век, Фабер, 2004, стр. 74.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.