Димитър Митрев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Димитър Анастасов Митрев (на македонски книжовен език: Димитар Митрев) е български и югославски писател македонист, литературен критик, публицист, есеист, академик, смятан за създател на литературната критика и теория в Република Македония.
[редактиране] История
Митрев е роден в Дедеагач, България (днес Александруполи, Гърция) в 1919 година. Произхожда от уважаван български род от Охридско - баща му Анастас е един от най-популярните за времето си български екзархийски учители. В 1938 година Митрев участва във формирането на Македонския литературен кръжок в София заедно с Никола Вапцаров, Коле Неделковски, Георги Абаджиев, Антон Попов.
В 1947 година Димитър Митрев се премества да живее в Скопие. Член е на Дружество на писателите на Македония. Преподава в Скопския университет, където създава катедрата по Южнославянска литература. В цялото си научно творчество и в преподавателската си дейност Митрев защитава принципа на социалистическия реализъм, който е в основата и на книгата му „Теория на литературата“.[1]
Митрев е баща на политика от Република Македония Илинка Митрева.
[редактиране] Трудове
- „Пиринска Македониjа во борба за национално ослободување“ (1980)
- Антологиjа на македонската лирика (1951, съставител заедно с Блаже Конески)
- „Вапцаров“ (1953)
- Критерум и догма (1956)
- Минато и литература (1958)
- Odsev Ilindenske wsatje v umjetni literaturi, Ljubljana 1958
- Повоени македонски поети, (Антологиjа, 1960)
- Пиринска Македониjа и БКП (1961)
- „Критики и огледи“ (1969)
- Избрани дела (7 т., 1970)
- Есеjи и критике, Београд 1975
- Пиринска Македониjа, Скопjе 1986
