Димитър Мишев (публицист)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за публициста. За радиоинженера вижте Димитър Мишев (инженер).
|
||||||||
|
||||||||
Димитър Мишев Димитров с псевдоним Бранков е български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.
[редактиране] Биография
Димитър Мишев е роден във Видин през 1856 и завършва Габровската гимназия през 1876 година. В същата година учителства за малко в Орхание (днес Ботевград), но при избухването на Руско-турската война се премества в София, където става преводач на софийския окръжен началник. След войната отново се връща на учителското поприще, като работи в Лом (1879 - 1880) и Видин (1880-1881). Включва се активно в политическия живот на новоосвободена България на страната на Народнолибералната партия - избран е за народен представител в 4 ОНС (1884-1886) и активно участва в списването на вестник „Търновска конституция“ (1884-1888).
От 1890 година отново става учител - в Сливен до 1994 и в Цариград (1894). В Цариград е привлечен от екзарх Йосиф като секретар на Българската екзархия. На този пост Мишев остава до 1901 година. Пътуванията му като секретар на Екзархията из Македония му позволяват да подготви фундаменталния си труд „Македония и нейното християнско население“, издаден през 1905 година в Париж под псевдонима Бранков (D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905). Димитър Мишев е основен учредител на „Църковен вестник“ през 1900 година и негов пръв главен редактор до 1903 и после отново от 1907 до 1915 година.
От 1908 до 1911 година Мишев е депутат в 14 ОНС от Демократическата партия. Участва в списването на вестниците „Балкански сговор“ и „Църковен архив“ и списанията „Свободно мнение“, „Пролет“ и „Отец Паисий“.
След Първата световна война Димитър Мишев работи за помирението на различните македонстващи фракции в България.
Димитър Мишев умира през 1932 година в София.
[редактиране] Библиография
- „Ръководство по български език“, (3 части, 1887 - 1891).
- „Христоматия. За долните класове на гимназията и общинските класни училища“, (1890)
- "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905
- „Обществена съвест“ (1908)
- „В мир и във война“ (1917)
- "La Vérité sur la Macédoine" (1918)
- „Начало на българската пробуда“ (1925)
[редактиране] Източници
- Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на БАН, София, 1984.
