Димитър Молеров (живописец)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Молеров.

---

Димитър Молеров
български зограф
Роден	около 1780 г. Банско, Османска империя
Починал	24 март 1853 г. Банско, Османска империя
Семейство
Баща	Тома Вишанов
Деца	Симеон Молеров
Димитър Молеров в Общомедия

Свети Николай, икона на Димитър Молеров от „Света Троица“ в Банско, 1840 г.

Димитър Томов Вишанов или Молеров или Хаджиикономов или Хаджипопов, още известен като Митър Молера Зограф, е български зограф от рода Молерови, виден представител на Банската художествена школа.

Биография

Апостолски събор. Детайл от стенопис на Димитър Молеров в параклиса „Свети Архангел Михаил“ в Рилския манастир, 1835 г.

Света Богородица Ширшая небес, икона на Димитър Молеров от „Света Троица“ в Банско, 1860 г.

Роден е в Банско около 1780 година или около 1790 – 1795 година в семейството на видния зограф Тома Вишанов. Синът му Симеон Молеров също е живописец. На младини чиракува Димитър при баща си, но с течение на времето изоставя неговия стил на зографисване и разработва свой, по-близък до светогорската религиозна живопис. Оставените в наследство множество икони и стенописи говорят, че Димитър Молеров притежавал големи технически познания, с внимание към формите и богатство на колорита. Според някои сведения той пътувал и работел на остров Крит, в Солун, в Шкодра, Албания и Княжество Сърбия.

В Сърбия работи в 1824 година. Негови са престолните икони на иконостаса във Врачевнишкия манастир. Могат да му се припишат и иконите на Свети Никола и Свети Йоан Кръстител в църквата „Света Богородица“ в село Барич, както и престолните икони на Света Богородица и Иисус Христос в „Света Троица“ в Рипан.

При Димитър Молеров са учили синът му Симеон, внукът му Георги, Михалко Голев, Неофит Рилски.

Умира в Банско на 24 март 1853 година или в 1868 година. Датата 1868 година е според запазения надгробен камък в Банско с надпис: „Зде почивает тело раба Божия иконописца Димитрия Т. Хаджиикономовича, представи ся в лето 1868“.

Домът му в Банско, който Молеров построява в началото на XIX век, наречен Молеровата къща, е обявена за паметник на културата.

Творчество

Сред по известните му произведения са:

• В Рилския манастир:
  • Стенописи в параклиса „Свети Архангели“ с ктиторски портрети на Мария и Михаил, понякога погрешно приписвани на зографа Христо Димитров (1835);
  • Стенописи в параклиса „Свети Иван Рилски“ (1835);
  • Царските икони в католикона „Рождество Богородично“, поръчани му от Неофит Рилски, понякога погрешно приписвани на Йован Иконописец (1835);
  • Стенописите и ктиторските портрети на Севастиян и Серафим в църквата „Успение Богородично“ на метоха Пчелино (1835);
  • Стенописите и ктиторските портрети на чорбаджи Вълко, дядо Яне, баба Стефана и Рада в католикона „Рождество Богородично“ и в параклисите „Свети Никола“ и „Свети Иван Рилски“ в нея заедно със сина си Симеон Молеров (1840 – 1841). Впечатляващи са 18-те сцени от житието на Иван Рилски в католикона;
• В църквата „Света Троица“ в Банско:
  • Осем иконостасни икони (1839 – 1841);
  • Икони за горния ред на иконостаса (1850);
• В църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Лешко иконите на „Свети Николай“ (1816) и „Свети Архангел Михаил“ (1833), смятани за негово върхово постижение;
• В църквата „Свети Илия“ в село Гостун – иконите на „Христос Всеопрощаващ с ангели и херувими“ (1833) и „Рождество Христово“ и кръстното разпятие, също смятани за негово върхово постижение;
• В църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Осеново – „Успение Богородично“ (1840), също смятана за негово върхово постижение;
• В църквата „Свети Димитър“ в село Тешово – иконостасната поредица (1848), също смятана за негово върхово постижение;
• В църквата „Успение Богородично“ в село Фотовища – икони (1836);
• В църквата „Успение Богородично“ в Неврокоп – икони (1846);
• В църквата „Успение Богородично“ в Банско – икони;
• В църквата „Успение Богородично“ в Годлево – вероятно 34 икони и целувателната икона „Успение Богородично“ (около 1835);
• В църквата „Свети Димитър“, Жедна, Радомирско.

Молеров работи и в Шкодра, Драма и Драмско, на остров Крит, както и в Белград по покана на княз Милош Обренович.

Галерия

• 
  Възкресение Лазарово. Икона от Димитър Молеров от църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Осеново край Банско от 1840 г. Днес в Постоянната иконна изложба „Банска художествена школа“
• 
  Свети Димитър, икона на Димитър Молеров от „Свети Димитър“ в Тешово, 1860 г.
• 
  Митарство от Тома Вишанов – Молера и Димитър Молеров, 1811 г. Стенопис в преддверието на църквата „Покров Богородичен“ над постницата „Свети Лука“ в Рилския Манастир. Детайл
• 
  Богородица Живоносен източник от Тома Вишанов – Молера и Димитър Молеров, 1811 година. Стенопис в преддверието на църквата „Покров Богородичен“ над постницата „Свети Лука“ в Рилския манастир. Детайл
• 
  Света Троица със Света Богородица от Тома Вишанов – Молера и Димитър Молеров 1811 година. Стенопис върху западната стена на църквата „Покров Богородичен“ над постницата „Свети Лука“ в Рилския манастир.
• 
  Сцени от житието на Свети Николай от Димитър и Симеон Молеров, 1841 година. Стенописи в параклиса „Свети Николай“ в главната църква в Рилския манастир
• 
  Сцени от житието на Свети Николай от Димитър и Симеон Молеров, 1841 година. Стенописи в параклиса „Свети Николай“ в главната църква в Рилския манастир

Родословие

Хаджи иконом Вишан

Гергина

Тома Вишанов (около 1750 — неизв.)

Мария Вишанова

Димитър Вишанов

Георги Вишанов

Димитър Молеров (около 1770 — 1853)

Катерина Тодорова Везьова (1785 — 1885)

Кадифа Хадживълчева (1816 — ?)

Симеон Молеров (1816 — 1903)

Иван Молеров

Гинда Тодева

Катерина Тодорова Ушева

Вишан Молеров (1847 — 1898)

Георги Молеров (1848 — 1878)

Елена Деликостова Сирлещова

Димитър Молеров (1870 — 1916)

Иван Молеров (1873 — 1917)

Фания Филева

Симеон Молеров (1875 — 1923)

Димитър Молеров (1874 — 1961)

Костадин Молеров (1876 — 1957)

Мария Кочукова

Владислав Молеров (1923 — 1996)

Свобода Молерова (1928 — 2007)

Малин Молеров (1916 — 1976)

Милка Пондева (1919 — ?)

Петър Пондев (1914 — 1984)

Драганка Молерова (1921 — ?)