Димитър Настев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Настев
български генерал
ЗваниеГенерал-майор
Години на служба1897 – 1934
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиПехота
Военно формирование25 пехотен полк
16 пехотен полк
8 резервен полк
14 пехотен полк
38 пехотен полк
39 пехотен полк
86 пехотен полк
Командвания18 пехотен полк
7 пехотна дивизия
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
НаградиВижте по-долу
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1952 г. (70 г.)

Димитър Настев Настев е български военен деец, генерал-майор, участник в Балканските войни (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918), командир на 18 пехотен етърски полк в периода (1 юни 1928 – 1 август 1931) и началник на 7 пехотна дивизия (1 август 1931 – 1934).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Настев е роден на 2 април 1881 г. в Стара Загора, Източна Румелия, Османска империя. На 21 септември 1897 г. постъпва на военна служба, а през 1902 завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. Като подпоручик служи в 25 пехотен драгомански полк и е граничен офицер в село Звонци.[1] През 1905 година е произведен в чин поручик и служи в 16 пехотен ловчански полк. През 1909 година е произведен в чин капитан, а на 5 декември 1916 в чин майор.

Димитър Настев служи в 8 пехотен резервен полк, 39 пехотен полк, 16 пехотен ловчански полк, след което като командир на дружина от 86 пехотен полк, в 38 пехотен полк и 14 пехотен македонски полк.[2]

На 1 април 1919 е произведен в чин подполковник, след което служи като командир на учебна рота от пехотната школа във Велико Търново и като командир на 6 депо[3]. На 6 май 1925 година е произведен в чин полковник. От 1925 г. служи в арм. отделение на 3-и пехотен балкански полк[4], след което от 1926 г. е помощнник-командир на 5-а пехотна дунавска дивизия[5], след което е помощник началник на 5 пехотна дунавска дивизия.[6][7]

В периода (1 юни 1928 – 1 август 1931) е командир на 18 пехотен етърски полк[8]. На 1 август 1931 година полковник Настев е назначен за началник на 7 пехотна рилска дивизия.[9][10] Произведен е в чин генерал-майор.

Генерал-майор Димитър Настев е уволнен от служба през 1934 година.[11]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илиев, С., Темелски, Х., Илиев, Н., 1993, Военноиздателски комплекс „Георги Победоносец“, стр. 16
  2. Руменин, с. 309
  3. Министерска заповед № 41 от 1923 г.
  4. МЗ № 7 от 1925 г.
  5. МЗ № 9 от 1926 г.
  6. Пулова, Н., Пулов, Й., стр. 112
  7. Руменин, с. 309
  8. Според Руменин на тази длъжност е назначен с Министерска заповед № 228а от 1927 г., докато според Пулова и Пулов с тази заповед (от 28 декември 1927 г.) е назначен от помощник-командир на 5-и пехотен полк в командир на 5-а пехотна дивизия (5-и полк и 5-а дивизия в случая са едно и също формирование, поради реорганизацията на войската от полкове към дивизии).
  9. Пулова, Н., Пулов, Й., стр. 116
  10. Пейчев, А., „Българската бойна слава“, София, 1999, Издателство „Балкани“, стр. 103
  11. Руменин, с. 309

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 309.
  • Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“, стр. 169