Димитър Панов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Панов (бай Пано)
български актьор
Други именаБай Пано
РоденДимитър Панов Иванов
Починал
15 ноември 1985 г. (83 г.)
Активност1924 – 1985
Уебсайт

Димитър Панов Иванов е български актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 юли 1902 г.

Актьор от 1924 година. Дебютира с пиесата „Чехов спектакъл“, където играе ролята на Савелий.

Работил в „Нов народен театър“ (1924 – 1925), Драматичния театър във Велико Търново (1926 – 1927), „Художествен и задружен театър“ (1927 – 1929), през 1959 г. го назначават в Драматичния театър в Пловдив (1943 – 1946), (1954 – 1955), 1959 – 1979), Драматичния театър във Враца (1946 – 1947), (1955 – 1958), Габровския драматичен театър, (1947 – 1951), Драматичния театър в Толбухин (1951 – 1952), Драматичен театър „Боян Дановски“ Перник (1952 – 1954), Бургаския драматичен театър (1958 – 1959) и театър „Сълза и смях“ в София.

Бил е директор на Врачанския театър (1955 – 1958).

Работи не само като актьор, а и като режисьор, където поставя пиесите „Сватбата на Кречински“ и „Службогонци“.

През 1983 г. издава автобиографична книга, озаглавена „Животът е само един“.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Заслужил артист (1962).
  • Народен артист (1966).
  • Орден „Кирил и Методий“ – I степен.
  • Димитровска награда (1959) – III степен за ролята на (Хаджи Смион) от „Чичовци“.
  • „I награда за мъжка роля“ за (Силвестър Вълчанов) в пиесата „Светът е малък“ на II национален преглед на българската драма и театър (1959).
  • Орден „Георги Димитров“ (1972, 1982)
  • Герой на социалистическия труд (1972)

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

ТВ театър
  • „За честта на пагона“ (Камен Зидаров) – бай Пано
  • „Пластове“ (1977) (Петър Кольовски)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
1985 Васко да Гама от село Рупча 6 дядото на Фори
1984 Златният век 11 (в 9-а серия)
1981 Хайде, дядовци – („Kochagad, papebo!“) СССР / България
1980 Нощните бдения на поп Вечерко бай Димитър
1980 Може би фрегата дядо Петко
1979 От нищо нещо дядо Стойко
1979 Ленко 2 бащата на Паламидов
1978 Инструмент ли е гайдата?
1977 100 тона щастие дежурния Домузчиев
1977 По пътя към Атлантида – (Unterwegs nach Atlantis) ГДР Patrokleos
1977 Четири часа пеене
1977 Баш майсторът на море бай Вичо
1976 Два диоптъра далекогледство дядо Пано
1975 Легенда за върха селянин
1974 На живот и смърт 3
1973 Зелена слънчева пътека майсторът
1972 Тихият беглец дядо Петко
1972 Глутницата Коце, овчарят
1971 Таралежите се раждат без бодли 3 нов. дядото, който живее сам
1970 Железният кръст
1970 Князът старият болярин
1970 Един миг свобода 2 нов. старият затворник от концлагера (в новелата „Старецът“)
1970 Кит Калчо Калчев
1969 Осмият старият ятак
1969 Иконостасът Ицо Боболев
1968 Гибелта на Александър Велики нощният пазач
1967 Бягаща по вълните – („Бегу́щая по волна́м“) СССР / България Стрес
1967 В края на лятото бай Ставри
1966 „Фонтанът на любовта“ – („Die Liebesquelle“) Австрия Ларс Поге
1966 Горещо пладне заспалият пътник
1965 Грамофон и маслини за моите приятели бай Ефтимко, помощник на „Гугутката“
1965 Паролата
1965 До града е близо
1964 Приключение в полунощ Настев
1963 Инспекторът и нощта съдебният лекар
1961 Стръмната пътека бай Михал
1961 Краят на пътя
1961 А бяхме млади
1959 Пътища 2 нов. бай Петко (в новелата „Пътят минава през Беловир“)
1955 Героите на Шипка – („Герои Шипки“) СССР / България
1950 Калин Орелът
  • „Монолог на един артист“ (1978) – филм за Димитър Панов

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Животът е само един“ (автобиография, 1983).
За него
  • „Димитър Панов“ (творчески портрет) от (Атанас Бояджиев).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]