Димитър Подвързачов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Подвързачов
български поет и журналист
Портретна снимка от 1930-те години. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Димитър Димитров Подвързачов
Починал
13 ноември 1937 г. (56 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Литература
ПсевдонимЗабравен талант, Хамлет принц Датски, Некий Нагел, Гений №3, Деметриус П., Стар воин, Нестроевая сволоч, Extravag, Станьо Познавача, А.А., Д.Г., Н.Н.
Жанровестихотворение, поема, фейлетон
ТечениеСимволизъм
Известни творбиКрачун и Малчо (1932 – 1933)
Семейство
ДецаЗдравко
Димитър Подвързачов в Общомедия

Димитър Димитров Подвързачов е български поет символист, преводач, сатирик, драматург, журналист, редактор, издател и фейлетонист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1881 г. в Стара Загора в семейството на пощенски чиновник, но остава без баща още преди раждането си. Учи първоначално в родния си град, а после в Хасковската гимназия, която обаче не завършва поради липса на средства.

Постъпва като чиновник в Окръжната училищна инспекция в Стара Загора (до 1903 г.) и в Шумен (1903 – 1907), става секретар на Трета мъжка гимназия в София (1907 – 1911). Редактира през 1909 – 1910 г. хумористичното списание „Оса“, през 1911 – 1912 г. заедно с Александър Божинов редактират литературно-художественото хумористично списание „Смях“, а през 1914 г. редактира списание „Звено“, в което сътрудничат редица български символисти. За списанието сътрудничат редица писатели-модернисти и реалисти: Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Христо Ясенов, Людмил Стоянов, Николай Райнов, Йордан Йовков, Константин Константинов, Георги Райчев, Никола Янев; журналисти: братята Д. и Ст. Стойчеви, Коста Кнауер и др.

Участник е в Балканската война (1912 – 1913), а през Първата световна война (1915 – 1918) е един от литературните редактори на сп. „Отечество“ и на в. „Военни известия“. След войната става литературен редактор в книгоиздателството на Ал. Паскалев (1918 – 1920) и драматург на Народния театър в София (октомври-декември 1920).

В периода 1919 – 1934 г. е журналист и коректор във вестниците: „Зора“, „Епоха“, „Час“, „Знаме“, „Демократически сговор“, „Македония“ и др. През 1934 – 1936 г., заедно с Елин Пелин и Йордан Сливополски, е редактор на детското вестниче „Пътека“. През 1936 – 1937 г. е литературен редактор на в. „Днес“.

Погребан е в парцел 35 на Централни софийски гробища.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на сградата на ул. „Христо Ботев“ № 10 в София, в която Подвързачов е живял от 1912 до 1927 г.
В различни периоди в дома му са живели и Д. Дебелянов (1914 – 1916), Й. Йовков (1916 – 1917) и Н. Лилиев (1917 – 1923)

Димитър Подвързачов за първи път печата свои стихове през 1898 г. в сп. „Смях и сълзи“. Активен сътрудник е на почти всички български хумористични издания и на списанията: „Мисъл“, „Българска сбирка“, „Из нов път“, „Съвременник“, „Листопад“ и др. През 1909 – 1910 г. е редактор на списание „Оса“.

През 1932 г. под псевдонима „Хамлет принц Датски“ издава книгата „Как дяволът чете Евангелието. Хумористични драски, мисли и парадокси, фейлетони“. Написва редица произведения за деца, сред които: „Приключенията на Крачун и Малчо в София“ (кн. 1 – 2, 1933 – 1934), поемата „Война в джунглите“ (1934).

Съставя и редактира заедно с Димчо Дебелянов „Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам. С портретите на авторите“ (1910). А заедно с Димитър Бабев е редактор на сборника „Театър и вечеринки“ (1910).

Прави редица преводи, предимно на руските класици, между които в стихове: „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов, „Маскарад“ на Михаил Лермонтов, както и Гоголевите „Мъртви души“. Автор на „Хумористични, драски, фейлетони и парадокси“ (1933) и на книгите за деца Крачун и Малчо (1932 – 1933) и „Война в джунглата“ (1934).

Използва през годините различни псевдоними: Забравен талант, Хамлет принц Датски, Некий Нагел, Гений №3, Деметриус П., Стар воин, Нестроевая сволоч, Extravag, Станьо Познавача, А.А., Д.Г., Н.Н. и др.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Как дяволът чете Евангелието (1933)
За него
  • Вихрен Чернокожев, Безпощадният мечтател. Страници за Димитър Подвързачов, София: Наука и изкуство, 1986
  • Другата българска литература. 125 години от рождението на Димитър Подвързачов. Текстове от юбилейната научна конференция, проведена в Шумен на 29 ноември 2006 г. [Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Научен център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“. БАН – Институт за литература. Автори: д-р Иван Сакелариев, Вихрен Чернокожев, Страшимир Цанов, Пламен Панайотов, Милю Петров, Петър Трендафилов, Иван Матев, Пламен Шуликов, Мая Горчева, Магдалена Костадинова, Венета Янкова, Младен Енчев, Сава Сивриев, Ваня Колева, Евдокия Борисова, Десислава Иванова]. София: „Дилок“, 2009, 264 с.
  • Пламен Шуликов, Поетика и психография: Студии върху творчеството на Б. Пенев, П. Яворов, Д. Подвързачов, К. Кърджиев, И. Пейчев. Велико Търново: Фабер, 2010, 238 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Димитър Подвързачов в нашите сродни проекти:

Творчество
За него