Димитър Подвързачов
|
||||||||
Димитър Димитров Подвързачов е български поет, фейлетонист и преводач. Роден е през 1881 г. в Стара Загора в семейството на пощенски чиновник, но остава без баща още преди раждането си. Учи първоначално в родния си град, а после в Хасковската гимназия, която обаче не завършва поради липса на средства.
Постъпва като чиновник е в Окръжната училищна инспекция в Стара Загора (до 1903 г.) и в Шумен (1903-1907), става секретар на Трета мъжка гимназия в София (1907-1911). Редактира през 1909-1910 г. хумористичното списание "Оса", през 1911-1912 г. заедно с Ал. Божинов редактират литературно-художественото хумористично списание "Смях", а през 1914 г. редактира списание "Звено", в което сътрудничат редица български символисти. За списанието сътрудничат редица писатели-модернисти и реалисти: Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Христо Ясенов,Людмил Стоянов, Николай Райнов, Йордан Йовков, Константин Константинов, Георги Райчев, Никола Янев; журналисти: братята Д. и Ст. Стойчеви, Коста Кнауер и др.
Участник е в Балканската война (1912-1913), а през Първата световна война (1915-1918) е един от литературните редактори на сп. "Отечество" и на в. "Военни известия." След войната става литературен редактор в книгоиздателството на Ал. Паскалев (1918-1920) и драматург на Народния театър в София (октомври-декември 1920). В периода 1919 - 1934 г. е журналист и коректор във вестниците: "Зора", "Епоха", "Час", "Знаме", "Демократически сговор", "Македония" и др. През 1934-1936 г., заедно с Елин Пелин и Йордан Сливополски, е редактор на детското вестниче "Пътека". През 1936-1937 г. е литературен редактор на в. "Днес".
Димитър Подвързачов за първи път печата свои стихове през 1898 г. в сп. "Смях и сълзи". Активен сътрудник е на почти всички български хумористични издания и на списанията: "Мисъл", "Българска сбирка", "Нов път", "Съвременник", "Листопад" и др.
През 1932 г. под псевдонима "Хамлет принц Датски" издава книгата "Как дяволът чете Евангелието. Хумористични драски, мисли и парадокси, фейлетони". Написва редица произведения за деца, сред които: "Приключенията на Крачун и Малчо в София" (кн. 1-2, 1933-1934), поемата "Война в джунглите" (1934).
Съставя и редактира заедно с Димчо Дебелянов "Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам. С портретите на авторите" (1910). А заедно с Д. Бабев е редактор на сборника "Театър и вечеринки" (1910).
Прави редица преводи, предимно на руските класици, между които в стихове: „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов и „Маскарад“ на Михаил Лермонтов. Автор на „Хумористични, драски, фейлетони и парадокси“ (1933) и на книгите за деца „Крачун и Малчо“ (1932-1933) и „Война в джунглата“ (1934).
Използва през годините различни псевдоними: Забравен талант, Хамлет принц Датски, Некий Нагел, Гений №3, Деметриус П., Стар воин, Нестроевая сволоч, Extravag, Станьо Познавача, А.А., Д.Г., Н.Н. и др.
[редактиране] Външни препратки
Творчество
- Последните стихове на Димитър Подвързачов — сонетен триптих за Кирил Христов, „Литературен форум“, бр. 20, 2002
- Стихотворения на Димитър Подвързачов, сп. "Палитра", бр. 5, март 2004
- „Димитър Подвързачов: Мисли, парадокси и афоризми“
Критика
- „Цитатите в поезията на Димитър Подвързачов“, Мая Горчева, litclub.com
- „Димитър Подвързачов: Другата българска литература на ХХ век“, Вихрен Чернокожев, liternet.bg
- „Литературен свят: Димитър Подвързачов“
