Димитър Попниколов
|
||||||||
|
||||||||
Димитър Попниколов Янев (изписване преди 1945 година Димитъръ попъ Николовъ) е български революционер деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, педагог. Ръководител на Тракийската организация от 1 септември 1925 до 13 януари 1927 година.
[редактиране] Животопис
Роден е в село Карахадър, Лозенградско. Брат е на бъдещия войвода Яни Попов. Учи в българската гимназия в Одрин, където влиза във ВМОРО. След завършване на гимназията работи като учител в Бургас, където е секретар на македоно-одринското дружество и пунктов началник на ВМОРО за Лозенградски санджак. За революционна дейност е осъден заедно с брат си задочно от Одринския военен съд на 101 години затвор след разкритията на Керемедчиоглувата афера.[1]
Взема активно участие в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.[1]
След разгрома на въстанието се установява в София и от 1904 следва философия и педагогика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ до 1906 година, а по-късно до 1908 година продължава образованието си в Женевския университет.[1]
Завръща се в България и преподава етика в Първа софийска мъжка гимназия. В 19019 година специализира в Швейцария, Белгия и Франция. След завръщането си в България работи в Министерството на народното просвещение. В 1914 година Димитър Попниколов е сред учредителите на дружество „Одринска Тракия“, а по-късно и на Тракийската организация на събора през 1918 година в Одрин (Караагач). Изработва мемоара за Тракия, представен на делегатите на Парижката мирна конференция 1919–1920 г. Делегат е на тракийските бежанци на конференцията в Лозана (1922 - 1923).[1]
От 1921 г. е директор на училище „Тодор Минков“ в София. Прокарва редица новаторски идеи — факултативно изучаване на западни езици, създава училище за родители, въвежда ученическо самоуправление и други. Член е на международна комисия за домашно възпитание в Брюксел и на международната организация „Майката и семейното огнище“.[1]
Основател и главен редактор е на вестник „Тракия“ от 1921 до 1927 година и на вестник „Народен зов“ (1930). Публикува книгите „Одринска Тракия“ (1919), „Преображенското въстание“ (1970), множество учебници и брошури. Народен представител е в 22 Обикновено Народно събрание между 1927-1931 година[2]. Носител на орден НРБ, І степен от 1975 година.
Умира в 1978 година в София.[1]
[редактиране] Литература
- Попниколов, Димитър. Преображенското въстание. (Лични спомени и по спомени на войводата Яни Попов), Второ допълнено издание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1982.
[редактиране] Бележки
- ↑ а б в г д е Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 345.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 135.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
