Димитър Попов (учител)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Попов.

Димитър Попов
български учител
Роден
Починал
21 април 1979 г. (88 г.)

Димитър (Мито) Дионисиев (Попдионисиев) Попов (Попянчев) е български просветен деец, учител от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Струга[1] в 1890 година в семейството на отец Дионисий Попянчев и Елена Апостолова Каневчева. В 1914 година завършва физика в Софийския университет.

Участва в Първата световна война като запасен подпоручик в управлението на военни пощи и телеграфи.[2] След войната е деец на Временното представителство на бившата ВМОРО.[3][4]

В 1920 година става учител в Пловдивската мъжка гимназия, а от 1921 до 1936 година е преподавател по физика в Учителския институт. Активен синдикален деец, от 1931 година член на БКП. Преместен е в Шумен, където преподава от 1937 до 1939 година. От 1939 до 1940 година работи в Пловдив, а от 1941 до 1942 година преподава във ІІ мъжка гимназия в София. Уволнен е по Закона за защита на държавата.

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е началник на отдел „Инспекторат“ (1944 – 1945) в Министерството на народната просвета. Автор е на учебници по физика. Носител на званието „народен учител“ от 1969 година.[5]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Попов (Попянчев), Димитър. Спомени. София, Струмски, машинопис, 1977. Посетен на 14 септември 2022.</ref><ref>Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 107.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 49.
  2. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 91.
  3. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 411.
  4. Попов (Попянчев), Димитър. Спомени. София, Струмски, машинопис, 1977. Посетен на 14 септември 2022.
  5. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 351.