Димитър Попстаматов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Попстаматов
български революционер

Роден
Починал
26 юли 1904 г. (24 г.)
Митрашинци, Османска империя
Димитър Попстаматов в Общомедия

Димитър Попстаматов Танчев (изписване до 1945 година: Димитъръ попъ Стаматовъ) е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Попстаматов (27-и във втората колона).

Димитър Попстаматов е роден в 1880 година в село Бугариово[1], Солунско, тогава в Османската империя, днес Неа Месимврия, Гърция. Син е на българския свещеник и революционер Стамат Танчев и племенник на Божин Танчев. Сестра му Петра Попстаматова е учителка и деятелка на ВМОРО. Димитър Попстаматов завършва V клас на Солунската българска гимназия и става учител в село Конско, Гевгелийско, а по-късно в Морарци (днес Антигония), Кукушко.

По време на Солунската афера от 1901 г. е арестуван от турските власти. През 1903 година е четник при Кръстьо Асенов, ранен е заедно с Вано Ташев от Морарци в сражението при Постолар от 2 юли 1903 година, когато четите на Кръстьо Асенов, Апостол Петков и Трайко Гьотов отблъскват турски аскер.[2] По-късно в края на година оглавява чета в Струмишко, а на следната 1904 година - в Малешево.

В 1904 година е обграден от турска потеря в село Митрашинци и загива в сражението.[3]

Христо Силянов пише за Димитър Попстаматов:

...Димитър поп Стаматов импонираше на всички в гимназията със страшната си физическа сила, а после се прочу като безстрашен терорист и четник, но загина твърде рано.[4]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Танчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
поп Стамат Танчев
(1857 – 1904)
 
Божин Танчев
(1879/80 – ?)
 
Трайко Танчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Попстаматов
(1880 – 1904)
 
Петра Попстаматова
(1885 – 1972)
 
Михаил Попстаматов
(1890 – ?)
 
Грозда Джингова
 
Иван Джингов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Асен Биолчев
(1906 – 1997)
 
Екатерина Биолчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Боян Биолчев
(р. 1942)
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Или през 1878 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 358.
  2. Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 340 - 341.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 138.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 41.