Димитър Ризов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Ризов.
Димитър Ризов
български политик
Ризов около 1915 година
Роден
1862 г.
Починал
23 април 1918 г. (56 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вЛиежки университет
Научна дейност
ОбластГеография
Политика
Депутат
III ВНС   XI ОНС   
Семейство
Братя/сестриНикола Ризов
Димитър Ризов в Общомедия

Димитър Христов Ризов е български революционер, общественик, политик, публицист и дипломат.[1][2] Използва псевдоними като Гяур, Дантон, Д. Инсаров, Македонец, Мита Ризич, Д. Рудин, Junius.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Ризов (вдясно), Захари Стоянов (в средата) и Коста Паница (вляво). Фотография на Димитър Кавра

Ризов е роден 1862 година в Битоля, Македония.[1][4] Първоначално учи в родния си град, а след това завършва гимназия в Пловдив.[1][4] В 1881 година отваря книжарница в Битоля, а в 1882 – 1883 година по-късно е екзархийски училищен инспектор на българските училища в Македония.[1] В 1881 година издава на френски език първата „Етнография на Македония“.[5] В 1883 година заедно с Насте Стоянов подпомага откриването на българската книжарница на Коне Самарджиев в Солун. Ризов редактира „Македонский календар – Св. Кирил и Методий", като събира статии, научни изследвания, стихотворения от видни учени и общественици в България, като Иван Вазов, Петко Славейков, Марин Дринов, Трайко Китанчев, Константин Мишайков, Андрей Ляпчев, Константин Величков и ги праща за отпечатване в Солун.[6]

Дейци на БРТЦК, Пловдив, лятото на 1885 г. Седнали, от ляво надясно: Антон Мумджиев, Тодор Гатев, Продан Тишков, Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Арабаджията, неизвестен. Втори ред седнали, от ляво надясно: Иван Стоянович и Ангел Чолаков. Прави, от ляво надясно: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, Коста Паница, Спас Турчев. Фотография на Димитър Кавра

През 1884 година се установява в Княжеството и се включва в политическия живот като редактор на вестника на Либералната партия „Търновска конституция“.[1] Ризов е част от вълната либерали емигранти в източнорумелийската столица Пловдив, където активно участва в дейността на Българския таен централен революционен комитет и в подготовката и извършването на Съединението на областта с Княжество България.[5][1] От 6 до 9 септември 1885 г. е член на Временното правителство в Пловдив.[5] Ризов е редактор на вестниците „Самозащита“ (1885), „Македонский глас“ (1885, 1887), „Независимост“ (1886).[1] Ризов е депутат в Третото велико народно събрание (1886 – 87).[5]

Захари Стоянов, Димитър Ризов, Александър Головин и Анастасия Головина

През януари 1887 г. се обявява против Регентството и правителството, подкрепяйки русофилските офицерски бунтове в Силистра и Русе, за което е арестуван в Черната джамия. През 1887 година продължава образованието си в Лиежкия университет в Белгия, като стипендиант на Евлоги Георгиев, като учи история, философия и политикономия.[7] След завръщането си издава вестник „Христо Ботйов“, в който рязко напада княз Фердинанд I, като след брой І е арестуван и осъден на две години затвор.[8][9][5] Димитър Ризов и Наум Тюфекчиев са основните организатори на неуспешния опит за убийството на Стефан Стамболов, при който на 27 март (15 март стар стил) 1891 година е убит финансовият министър Христо Белчев.[10] В 1895 – 1896 година издава вестник „Млада България“ (1895 – 1896), в който също напада княз Фердинанд.[1] През декември 1895 година на Втория македонски конгрес Димитър Ризов е избран за член на ВМОК на Втория редовен конгрес[1] и по-късно активно участва в дейността на организацията.[11]

От 1897 година Димитър Ризов променя отношението си към управлението и преминава на дипломатическа служба. Той е български търговски консул в Скопие (1897 – 1899),[1] депутат в XI обикновено народно събрание (1901),[12] дипломатически агент в Цетине (1903 – 1905) и Белград (1905 – 1907), пълномощен министър в Рим (1908 – 1915) и по време на Първата световна война в Берлин (1915 – 1918). През 1917 година, в Берлин заедно с брат си Никола Ризов той издава атласа „Българите в техните исторически, етнографически и политически граници“, съдържащ 40 карти и обяснителни текстове на немски, английски, френски и български език.[1] Димитър Ризов умира на 23 април 1918 година в Берлин.[13]

Ризов има две сестри, които завършват Солунската българска девическа гимназия. Параскева (Пара) (около 1874 – Битоля; 1949 – София) се омъжва за д-р Динко Йовев (1867 – Саръгьол, Бабадагско; 1902 – София). Екатерина (Катина) (около 1872 – Битоля; 1935 – София) в 1886 година се омъжва за Димитър Петков.[14]

Самият Ризов е женен за черногорката Босилка Вулетич-Ризов, извънбрачна дъщеря на черногорския крал Никола I.[15]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Ризов (втори от дясно наляво) като пълномощен министър в Берлин по време на посещение на министър-председателя Васил Радославов (в центъра), 1917 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ризовъ, Д. Ромѫно-българския конфликтъ. София, Печатница на Г. А. Ножаровъ, 1900.
    Ризовъ, Д. Ромѫно-българския конфликтъ. София, Печатница на Г. А. Ножаровъ, 1900.
  • Pro Macedonia. Polémique de Wendel et de Rizoff au sujet de la Macédoine.jpg. Paris, Georges Roustan, Libraire-Éditeur, 5, Quai Voltaire, 5, 1918.
    Pro Macedonia. Polémique de Wendel et de Rizoff au sujet de la Macédoine.jpg. Paris, Georges Roustan, Libraire-Éditeur, 5, Quai Voltaire, 5, 1918.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 203.
  2. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IV (от фонд № 178 до фонд № 248). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1973. с. 11 - 23.
  3. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 347 – 348.
  4. ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 144.
  5. ↑ а б в г д Антонова, Ил., Маринкова В., Митев Пл., Антонов Ал. История на България – Енциклопедия А-Я. София, 2001. ISBN 954-18-0227-3. с. 319 – 320.
  6. ↑ Македония. История и политическа съдба, том I. София, Македонски научен институт, 1994. с. 295 – 296.
  7. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  8. ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 481.
  9. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 167.
  10. ↑ Благоев, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Христо Белчев, архив на оригинала от 11 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090711150045/http://www.krumblagov.com/fifty/32.php, посетен на 30 януари 2010 
  11. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  12. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 53.
  13. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 407.
  14. ↑ Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 353 – 353 (коментар и бележки).
  15. ↑ Studio portrait of Bosiljka Vuletić-Rizov, Visual Archive Southeastern Europe
Йордан Хаджипетров → търговски агент в Скопие
(18 май 1897 – 6 юни 1899) 		→ Тодор Пеев
Андрей Тошев → пълномощен министър в Атина
(1908) 		→ Живко Добрев
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „География“         Портал „География“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Ризов&oldid=12190816“.