Димитър Сагаев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Константинов Сагаев
български композитор
Роден: 27 февруари 1915 г.
Починал: 28 октомври 2003 г. (88 г.)

Димитър Константинов Сагаев е български композитор, диригент и музикален педагог.

Димитър Сагаев се ражда през 1915 г. в семейството на писателя и драматург Константин Сагаев, основател на първата драматична школа в България [1]. От 1931 г. учи пиано и теория на музиката при Асен Димитров, а по-късно продължава заниманията си по пиано с Димитър Ненов. През 1940 г.[2] завършва Държавна музикална академия. Негови преподаватели са изтъкнатите композитори проф. Панчо Владигеров по композиция, проф. Веселин Стоянов по теория и оркестрация и пиано при Тамара Янкова и проф. Панка Пелишек пиано[3].

Първите опити в полето на композицията прави в периода 1933 - 1940 г., когато създава главно песни и камерни произведения въз основа на българската народна музика. От 1940 г. нататък се насочва към симфоничната музика. Сагаев е автор на 7 симфонии (1 (1964); 2 "България да пребъде" (1977), 3 "Аспарух" (1979) 4 "Самарското знаме" (1981), 6 "Септември" (1983), 7 "Романтична" (1987)); множество инструментални концерти: за цигулка и оркестър (1963, 1964), за 2 цигулки и оркестър (1967); за тромбон (1988);за пиано и оркестър - 1992, 1994;2 за виолончело;за валтхорна (1976); за арфа и симф. орк. (2002);за фагот (1973);2 за флейта; за китара - това е първия такъв концерт създаден в България (1995);2 за обой (1966, 1991) за 2 пиана и оркестър (2000); множество инструментални сонати - над 17;струнни квартети - 7 (1946-1967), други музикални произведения, най-известните сред които са оперите "Под игото" (1965) ; "Самуил" (1973); балетите "Мадарски конник" (1961), "Орлов камък" (1977); симфоничната поема "Полиелей на българката"; оратории, кантати "Шипченска епопея" (1987), "Урвич" (1983), "Левски" (1976), "Художникът" (1987), "Раковски" (1993).Симфонично скерцо (1946); Младежка сюита (1952); Симфонични танци (1956). Той е автор и на книги по музикална педагогика, учебници по оркестрация, на мемоарни книги:

  • "Ръководство по духова оркестрация", "Наука и изкуство", София, 1957
  • "Музикални инструменти", "Наука и изкуство", София, 1974
  • "" Галерия от образи музикални творци на нашето време "" С., 1981 (1 т), 1985 (2 т). Има и трети том, който не е издаден.
  • "" Саша Попов и българския симфонизъм "" С., 1997 г.

През май 2003 Димитър Сагаев е удостоен с наградата “Златен век”.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://paper.standartnews.com/archive/2000/12/12/art/story6.htm
  2. Стайнов, Петко и колектив - Енциклопедия на българската музикална култура. Издателство на БАН, София, 1967.
  3. Биографична справка за Д. Сагаев, Портал „Българско хорово изкуство“
  4. "Министър Абрашев награди 30 изявени дейци на културата", Сайт на Министерския съвет