Димитър Сагаев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Константинов Сагаев
български композитор
Роден: 27 февруари 1915
Пловдив, България
Починал: 28 октомври 2003
София, България

Димитър Константинов Сагаев е български композитор, диригент и музикален педагог.

Димитър Сагаев се ражда през 1915 г. в семейството на писателя и драматург Константин Сагаев, основател на първата драматична школа в България [1]. От 1931 г. учи пиано и теория на музиката при Асен Димитров, а по-късно продължава заниманията си по пиано с Димитър Ненов. През 1940 г.[2] завършва Държавна музикална академия. Негови преподаватели са изтъкнатите композитори проф. Панчо Владигеров по композиция, проф. Веселин Стоянов по теория и оркестрация и пиано при Тамара Янкова и проф. Панка Пелишек пиано[3].

Първите опити в полето на композицията прави в периода 1933 - 1940 г., когато създава главно песни и камерни произведения въз основа на българската народна музика. От 1940 г. нататък се насочва към симфоничната музика. Сагаев е автор на симфонии и инструментални концерти, и други музикални произведения, най-известните сред които са операта "Под игото" и симфоничната поема "Полиелей на българката". Той е автор и на книги по музикална педагогика:

  • "Ръководство по духова оркестрация", "Наука и изкуство", София, 1957
  • "Музикални инструменти", "Наука и изкуство", София, 1974

През май 2003 Димитър Сагаев е удостоен с наградата “Златен век”.[4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://paper.standartnews.com/archive/2000/12/12/art/story6.htm
  2. Стайнов, Петко и колектив - Енциклопедия на българската музикална култура. Издателство на БАН, София, 1967.
  3. Биографична справка за Д. Сагаев, Портал „Българско хорово изкуство“
  4. "Министър Абрашев награди 30 изявени дейци на културата", Сайт на Министерския съвет