Димитър Станишев (Галичник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Станишев.
| Димитър Станишев | |
| български предприемач | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 26 септември 1936 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Семейство | |
| Подпис |  |
Димитър Минов Станишев е български предприемач от Македония, занимавал се активно с благотворителност.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Станишев е роден на 9 март 1861 година в Галичник, тогава в Османската империя, в семейството на търговеца Мино Станишев (1834 - 1916). Получава основното си образование в Галичник, а след това учи при чичо си митрополит Партений Нишавски. През 1877-1878 година е в окупирания от сръбски войски Трън, където се противопоставя на опитите за сърбизация на местното население, поради което многократно е арестуван.[1] През 1885 година взима участие в Сръбско-българската война с трета чета на софийското опълчение, като в Пирот е бил назначен за помощник полицмейстер. Работи дълги години като чиновник в Министерството на благоустройството.[2]
През 1915 година, когато по време на Първата световна война Галичник е освободен от българската войска, той, със съгласието на цялото си семейство, дарява родната си триетажна къща на българската управа, с цел от доходите да се издържат бедните деца в Галичник и Галичка околия. Избран е за председател на Спомагателния комитет в София, който се грижи за прехраната на Галичка околия и през цялата война не се допуска нито една жертва от глад. В знак на благодарност през 1918 година общо околийско събрание от името на цялото население му изпраща благодарствен адрес.[2]
Участва като делегат от Реканското македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[3]
След като Галичник отново е отнет от България и населението му не може да се ползва от дарената къща, през 1931 година Димитър Станишев подарява триетажната си къща в София на Министерство на просветата и образува благотворителен фонд за деца бежанци от Македония и Западните покрайнини, заради което е награден с „Българска признателност за човеколюбие“, III степен, лично от цар Борис III. Избран е за почетен председател от Галичко–Реканското благотворително братство. През 1932 година дарява 15 000 лева за посмъртната каса на Илинденската организация, която подпомага бивши революционери, изпаднали в нищета. Съпругата му Луиза Станишева се занимава активно с благотворителност.[2] Брат му Аврам Станишев е съдебен следовател.[4]
Умира на 26 септември 1936 година и е погребан с почести от македонската емиграция.[5][6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Трайчевъ, Георги. Книга за мияцитѣ (историко-географски очеркъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1941. с. 124.
- ↑ а б в Единъ голѣм дарителъ // Илюстрация Илиндень 2 (42). Илинденска организация, Ноемврий 1932. с. 5 - 6.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 61.
- ↑ Димитър Миновъ Станишевъ // Илюстрация Илиндень VIII (8 (78). Издание на Илинденската Организация, октомврий 1936. с. 12 - 13.
- ↑ Парцел 3 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
