Димитър Станчев
| Димитър Станчев | |
| български просветен деец | |
 Революционерът Павел Грамадов и варненският учител Димитър Станчев. Фото Паскал Себах | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 12 декември 1905 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Любен Станчев |
Димитър Станчев е български възрожденски просветен деец.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Станчев е роден в 1847 година в град Шумен. Учи в Шумен при Добри Войников и заминава в Гюргево. След това през Браила и Тулча се установява в добруджанското градче Мачин като български учител. Преподава в Каспичан и в 1870 – 1872 година е главен учител в българското училище във Варна. По инициатива на Димитър Станчев и Стефан Деребеев е основано в началото на 1871 година българското ученическо дружество „Просвещение“. От 1872 до 1875 година е учител в село Юшенлии, където основава таен революционен комитет. В Юшенлии въвежда нови класове, урежда гимнастическо дружество и вечерно училище. Заподозрян от властите, заминава да учителства в Добрич, късето остава до 1877 година, а на следната година е в Провадия. Малко преди падането на Варна в руски ръце, Станчев пристига в града. Преподава в Класното училище и в Мъжката гимназия, като участва активно в обществения живот. Избиран е за депутат, а в 1885 година участвал като доброволец в Сръбско-българската война. Пише статии и стихове.[2]
Синът му Любен Станчев (1885 - 1940) е деец на Върховния македоно-одрински комитет.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 296.
- ↑ а б Жечев, Николай. Димитър Станчев – неуморим ратник за просвещение и напредък // Трета възраст, 25 септември 2022. Посетен на 25 декември 2023.[неработеща препратка]