Димитър Точев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Точев
български поет, писател и журналист
Роден
Починал

Димитър Василев Точев е български поет, писател и журналист. Завършва гимназия в Никопол и висше образование в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Държавни и правни науки“. Автор е на няколко десетки книги, театрални, телевизионни и радиопиеси, както и на текстове на поп песни, между които:

През 1960-те работи в Москва в подразделение на Държавния комитет за телевизия и радио към Министерския съвет на СССР, излъчващо предаванията за чужбина. В ефир се представя с руското име Петя Ласточкин и се ползва със статута на руски служител, а не на чужд кореспондент.[4] Работи в Българското национално радио и Агенция „София прес“, дългогодишен сътрудник на вестник „Дума“.[5]

Точев е носител на два ордена „Кирил и Методий“ и на „Златното перо“. Лауреат е на множество национални и международни награди, в това число и на две световни – Хелзинки и Атина.

Псевдоним – „Дунавец“.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Яворова пролет (1970) // Песни – победители през годините, Конкурс за нова българска поп и рок музика „Златна пролет“, посетен на 9 март 2012 г.
  2. Пролетно настроение (1977) // Песни – победители през годините, Конкурс за нова българска поп и рок музика „Златна пролет“, посетен на 9 март 2012 г.
  3. Ручей (1978) // Песни – победители през годините, Конкурс за нова българска поп и рок музика „Златна пролет“, посетен на 9 март 2012 г.
  4. Точев, Димитър. Сиви вълци. Превратът срещу Хрушчов през погледа на един български журналист, станал пряк свидетел на историческите събития в Москва. // Дума, 27 юли 2005 г., посетен на 9 март 2012 г.
  5. Точев, Димитър. Гъливер в царството на популярната музика. // Дума, 30 септември 2006 г., посетен на 9 март 2012 г.
  6. Точев, Димитър. Българската кръв не е вода. // Дума, 15 октомври 2004 г., посетен на 9 март 2012 г.