Димитър Христов (композитор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за композитора. За други хора със същото име вижте Димитър Христов.

Димитър Христов
български композитор

Роден
Починал

Националност България
Учил вНационална музикална академия
Работилкомпозитор, редактор, университетски преподавател
Музикална кариера
Стилкласическа музика
Известни творби„Игра“
„Златната рибка“
НаградиНароден артист

Димитър Йорданов Христов е български композитор, професор, доктор на изкуствознанието.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Христов Концерт за пиано

Димитър Христов е роден на 2 октомври 1933 г. Завършил е композиция в Националната музикална академия като ученик на акад. Марин Големинов и частен ученик на проф. Панчо Владигеров. След завършването на консерваторията прекарва 3 години като обобщава наученото. През 1956 г. пише Концерт за пиано и оркестър, който добива изключителна и внезапна популярност под изпълнението на пианиста Георги Азманов и диригента Васил Стефанов. След този успех обаче изоставя мащабните жанрове и започва да пише в неповторим свой стил като уникално претворява българския фолклор, особено шопския.

Издател на списание „Музика. Вчера. Днес“ и главен редактор на научното списание „Българско музикознание“. Композитор на оперите „Игра“ и „Златната рибка“.

Основател на „Международно ателие на композиторите“, член на фондация „Франк Калауей“ в Австралия, член на борда на Световния библиографски институт в САЩ, кореспондент за България на Световния репертоар за музикознание в САЩ, председател на секция композитори към ЮНЕСКО, член на Президиума на ВАК на БАН.

Получава званието „Народен артист“. На 22 май 2003 г. е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за заслуги към департамент „Музика“ и изключително активната творческа и педагогическа дейност в Нов български университет.[1] Отказва да приеме орден „Стара планина“ от президента Георги Първанов.

Преподавател е и в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, като преподава Увод в музикознанието и Полифония. Изключително талантлив преподавател, способен да увлече аудиторията и да обясни трудни концепции с лекота. Ерудит и капацитет на световно ниво, обичан от студентите си.

Умира на 26 февруари 2017 г.[2]

Избрани творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Концерт за пиано и оркестър
  • Увертюра с фанфари
  • Два цикъла по Пенчо Славейков
  • Цикъл Вапцаров
  • Цикъл Яворов
  • Размишления на едно самотно Виолончело
  • Виолончелото напуска дясната ръка на пианото
  • „Януари“ за 4-ма изпълнители на ударни инструменти, които свирят и четат текстове на Радичков
  • Шествия почти без диригент
  • 24 етюда за арфа, посветени на Анна-Мария Равнополска-Дийн

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Западни хоризонти. Музикален пътепис: ГФР, Франция, Холандия, САЩ. София, Наука и изкуство, 1966
  • Към теоретичните основи на мелодиката. т. 1: Опит за очертаване на аналитичен подход към отделната мелодия, София, Наука и изкуство, 1973
  • Към теоретичните основи на мелодиката. т. 2: Опит за класификация на мелодическите прояви, София, Музика, 1982
  • Към теоретичните основи на мелодиката. т. 3: Опит за обяснение на мелодичния феномен, София, Музика, 1988

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Почетни професори на Нов български университет: Димитър Христов, сайт на НБУ.
  2. Димитър Христов, сайт на Съюза на българските композитори.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]