Димитър Шатоев
| Димитър Шатоев | |
| български революционер и духовник | |
 | |
| Роден |
1876 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Михаил Шатоев |
Димитър Шатоев е български духовник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Шатоев е роден през 1876 година в град Радовиш, тогава в Османската империя,[1] в семейството на Костадин (Константин) Шатоев и Мариго̀ (Мария). Има един брат – Михаил Шатоев, и четири сестри. Вуйчовци му са революционерите Ташо А. Дацов и брат му Михаил Дацов.[2]
Завършва пети клас в българското педагогическо училище в Скопие.[1] Дълги години е учител в Радовиш и същевременно е член на радовишкия околийски революционен комитет на ВМОРО още от създаването му в 1895 година.[1] Коце Ципушев пише в спомените си: „Прѣзъ лятото на 1895 [в двата ръкописни варианта е посочена 1896], следъ завършването на 5-тия класъ, се завърнахъ на почивка въ Радовишъ. Тази ваканция бѣ решителна за по-нататъшния ми животъ, тъй като учительтъ Димитъръ Шатоевъ ме посвети в тайнитѣ на Вѫтрешната Македоно-Одринска Революционна Организация. Отъ този мигъ азъ влѣзохъ въ редицитѣ на българскитѣ македонски борци“.[3] В 1899 година Димитър Шатоев е председател на комитета.[1][4] Започва насилствено да събира пари от видните граждани на града за делото на организацията.[5]
Обвинен във върховизъм, той е осъден на смърт от някои хора от местния комитет при следващия председател, Никола Казанджиев. Спасява го Гоце Делчев, който се намесва и възпрепятства убийството, като така предотвратява и разцепление на радовишкия комитет. Няколко месеца по-късно, през август и септември 1902 година, и Казанджиев, и Шатоев са арестувани от властта, но Казанджиев успява да избяга, а Шатоев е осъден на 7 години затвор. Не е установено колко време е излежал, но пет години по-късно е вече свещеник и същевременно продължава революционната си дейност, като доверено лице на централното ръководство на ВМОРО, което чрез него поддържа връзка с окръжния комитет в Струмица.[6]
Ръкополагането му в свещенически сан е извършено от скопския митрополит Синесий. По-късно струмишкият митрополит Герасим го назначава за свой наместник в Пехчево. След овдовяването си (след 1910) отец Димитър Шатоев се замонашва и става йеромонах под името Герман. След Балканската война (1912 – 1913) е свещеник във врачанското село Кунино.[1][7] Към 1919 година е изпратен от Светия Синод за предстоятел на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград, но по здравословни причини се завръща в Кунино, където умира на 17 януари 1922 година.[1][8] Погребан е в двора на църквата, в която е служил.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 190.
- ↑ Чернев, Чавдар. Някогашните книжовници разказват. Част първа. По дирите на Михаил Шатоев. София, Авангард Прима, 2005. ISBN 954-323-067-6. с. 91, 410.
- ↑ Чернев, Чавдар. Някогашните книжовници разказват. Част първа. По дирите на Михаил Шатоев. София, Авангард Прима, 2005. ISBN 954-323-067-6. с. 116.
- ↑ Чернев, Чавдар. Някогашните книжовници разказват. Част първа. По дирите на Михаил Шатоев. София, Авангард Прима, 2005. ISBN 954-323-067-6. с. 142, 116.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 102.
- ↑ Чернев, Чавдар. Някогашните книжовници разказват. Част първа. По дирите на Михаил Шатоев. София, Авангард Прима, 2005. ISBN 954-323-067-6. с. 108.
- ↑ а б Чернев, Чавдар. Някогашните книжовници разказват. Част първа. По дирите на Михаил Шатоев. София, Авангард Прима, 2005. ISBN 954-323-067-6. с. 96.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 534.
