Димитър Шишманов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Димитър Шишманов (политик))
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Шишманов.

Димитър Шишманов
български политик и писател
Роден
Починал
1 февруари 1945 г. (55 г.)

Учил вЖеневски университет
Семейство
БащаИван Шишманов
МайкаЛидия Шишманова
Димитър Шишманов в Общомедия

Димитър Иванов Шишманов е български политик, писател и дипломат. Той е външен министър на България в правителството на Добри Божилов (1943 – 1944). Екзекутиран е на 1 февруари 1945 г. след издадена от действалия в противоречие на Търновската конституция т.нар. Народен съд.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Едвард Бенеш, Никола Мушанов и Димитър Шишманов на път за заседание на Обществото на народите в Женева, 1932 г.

Димитър Шишманов е роден през 1889 г. в София. Той е син на филолога Иван Шишманов и журналистката Лидия Шишманова, принадлежи на големия род Шишманови. Внук е на проф. Михайло Драгоманов, професор в СУ „Св. Климент Охридски“.

Димитър Шишманов завършва гимназия в София през 1907 г. и право в Женевския университет през 1913 г., след което работи в съдебната система.[1]

От 1919 до 1932 г. е началник на Комисията по репарациите, а през 1924 г. участва в междуправителствена комисия по приемане храните от страна на Сръбската държава.[2] От 1932 до 1935 г. Шишманов е началник на съдебния отдел на Вътрешното министерство. През този период публикува повечето си драми, повести и разкази.[1]

От 1935 до 1940 г. Димитър Шишманов е пълномощен министър на България в Атина, а от 1940 до 1943 г. е главен секретар на Министерството на външните работи и изповеданията в кабинета на проф. Богдан Филов. През есента на 1943 г. става министър на външните работи и изповеданията и остава на поста до лятото на 1944 г. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е арестуван и осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г. Смъртната присъда е отменена през 1996 с Решение №172 на Върховния съд.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На Димитър Шишманов е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Депутатът Стоянов. 1919. (повест)
  • Хайлайф. 1919. (повест)
  • Разкази. 1919.
  • Бунтовник. 1920. (роман)
  • Странни хора. 1924. (разкази).
  • Le mouvement litteraire en Bulgarie. Trad. du bulg. Gaston Cahen. (1925)
  • Impressions de Sofia. Trad. de Lydia Chichmanov. (1925)
  • Кошмар. 1929. (драма)
  • Блянове край Акропола. 1938. (разкази-есета)
  • Зограф Павел. 1938. (разкази)
  • Панаирът в Стародол. 1942. (комедия)
  • Пламъчета над делника. 1942. (разкази)
  • Хайлайф. Второ изд. с предг. от Стефан Гечев. 1992.
  • Писма до мен самия. Състав., предг., бел., био-библиогр. Дора Димитрова. 1995. (спомени)
  • Странни хора. Под ред. на Мария Владимирова. Предисл. Петър Петров. Послесл. Паула Тюмел-Савова. Библиотека „Новолуние“. 1999. (разкази)
  • Блянове край Акропола. Състав. Мария Галишка-Владимирова. (2009). (избрани творби)
  • Достойни ли сме? Състав. Мария Галишка-Владимирова. (2016). (публицистика)
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  2. Дневни новини - Независим информационен ежедневник Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.7 / 24 юли 1924. / стр. 2.