Димче Коцо
| Димче Коцо Димче Коцо | |
| художник от Република Македония | |
 | |
| Роден |
10 октомври 1910 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Научна дейност | |
| Област | История, изкуствознание |
| Работил в | Скопски университет |
Димче (Димитър) Коцо (Коцов, Коцев)[1][2] (на македонска литературна норма: Димче Коцо) е художник, историк, професор, художествен критик и академик от Република Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден в 1910 година в Охрид. Известно време учи в резбарското училище в родния си град. Започва да учи в художествено занаятчийско училище в Белград и записва История на изкуството във Философския факултет в същия град.
По времето на българското управление във Вардарска Македония, когато Христо Вакарелски е директор на Народния музей в Скопие (1941 – 1944), Димче Коцев, като заклет българин, му сътрудничи в Охрид, участвайки в укрепването на крепостната стена и разкопките около св. Климентовата гробница в по-сетнешната джамия над манастира Канео. Полага много усилия за издирването на гроба на свети Климент, започва разкопки в съборената Имарет джамия и под основите ѝ през 1943 година разкрива основите на манастира „Св. Пантелеймон“.[1]
През 1942 година Коцов става член на Управителния съвет на Охридската общогражданска фондация „Свети Климент Охридски“, чиито цели са предимно благотворителни.[3]
След войната в 1945 година завършва Философския факултет на Белградския университет. Член е на Дружеството на художниците на Македония от 1945 година. Основател е и пръв директор на Археологическия музей на Македония. Коцо е основател и на Катедрата по история на изкуството и археология към Философския факултет на Скопския университет и неин декан. Той е сред основателите и на самия факултет. От 1969 година е член на Македонската академия на науките и изкуствата.[4] В 1969 година получава „Нерешки майстори“.[5]
Автор е на много трудове от областта на средновековното изкуство и археологията.[6]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- "Манастирът „Св. Панталеймон“ в Охрид", публикувано във в-к "Охридъ", брой единствен, Охрид, 8 декември 1943 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Македония в спомените на Христо Вакарелски (I ч.) // mni.bg. 13 февруари 2017.
- ↑ Коцовъ, Димитъръ. Манастирътъ „Св. Пантелеймонъ“ въ Охридъ // Охридъ. 8 декември 1943.
- ↑ Стоянова, Р. Охридска общоградска фондация „Св. Климент Охридски“ // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 18 февруари 2024 г.
- ↑ Свечен собир во МАНУ по повод сто години од раѓањето на академик Димче Коцо, В: Курир, 14 декември 2010., архив на оригинала от 15 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101215184141/http://kurir.mk/makedonija/kultura/11613-Svecen-sobir-vo-MANU-po-povod-sto-godini-od-raganjeto-na-akademik-Dimce-Koco-, посетен на 18 декември 2012
- ↑ Димче Коцо // Заум. Архивиран от оригинала на 2022-01-05. Посетен на 5 януари 2022 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ Svetislav Đurić. Katalog knjiga na jezicima jugoslovenskih naroda, 1868 – 1972. Narodna biblioteka SR Srbije, 1975. (на сърбохърватски)
|
