Диоген Вавилонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Диоген Вавилонски
древногръцки философ
Роден
240 г. пр.н.е.
Починал
150 г. пр.н.е. (90 г.)
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаАнтична философия

Диоген Вавилонски (на старогръцки: Διογένης ὁ Βαβυλώνιος; на латински: Diogenes Babylonicus, * 240 пр.н.е. в Селевкия-Ктесифон; † пр. 150 пр.н.е.) е гръцки философ в Атина. Той е ръководител (σχολάρχης scholárchēs) на стоическата философската школа, Стоа, след Хризип от Соли († 207 пр.н.е.). Наричан е „Диоген Вавилонски“ понеже произлиза от областта Вавилония, а не от по това време разрушения град Вавилон. Той е наричан също и „Диоген Селевкийски“, на родния му град Селевкия.

Диоген учи при Хризип от Соли и Зенон Тарсийски. Той става ръководител на училището след Хризип. Негови най-известни ученици са Антипатър от Тарс, Панетий Родоски и Карнеад от Кирена.

През 155/156 пр.н.е. той отива с Критолай с прочутата философска делегация в Рим и защитава Атина пред Сената. Те намаляват исканата глоба от Атина от 500 таланта на 100 талантa.

Диоген е автор на много загубени вече произведения по философия, реторика и музика.

След смъртта му през 150 пр.н.е. на 88 години, ръководител на училището става Антипатър от Тарс.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Lukian, Makrobioi § 20.
  • Цицерон, Cato maior de senectute § 23.; De oratore 2, 155.; De officiis 3, 50–56. 91.
  • Павзаний, 7, 11.
  • David Sohlberg, Aelius Aristides und Diogenes von Babylon. Zur Geschichte des rednerischen Ideals. [[Museum Helveticum 29 (1972), S. 177–200 (online) und 256–277 (online).