Диона (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Диона
Диона
Диона заснета от апарата Касини-Хюйгенс
Откриване
Открит от Джовани Доменико Касини
Дата 21 март 1684 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Голяма полуос 377 400 km
Ексцентрицитет 0,0022
Орбитален период 65 часа 41 мин. 05 сек.
Инклинация 0,02°
Естествен спътник на Сатурн
Физически характеристики
Среден диаметър 1118 km
Маса 1,096×1021 kg
Средна плътност 1,50 g/cm3
Повърхностна гравитация 0,022 m/s2
Втора космическа скорост 0,5 km/s
Период на въртене 65 часа 41 мин. 05 сек.
(синхронно)
Наклон на оста 0,006°
Албедо 0,55
Повърхностна температура
– мин.
– средна
– макс.


неизв.
87 K
неизв.
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане няма

Диона е естествен спътник на Сатурн. Открита е от Джовани Доменико Касини през 1684 г.[1] Носи името на дъщерята на Уран и Гея от древногръцката митология Диона, но понякога бива наричана и Сатурн 4.

Наименование[редактиране | edit source]

Касини нарича четирите спътника на Сатурн, които открива, (Тетида, Диона, Рея и Япет), с колективното име Sidera Lodoicea или Звездите на Луи в чест на своя крал — френския Луи 14. Преди 1847 г. астрономите са наричали всички спътници Сатурн 1 до Сатурн 7, включвайки в поредицата и Титан, Мимас и Енцелад. През 1847 г. синът на Уилям ХершелДжон Хершел в своята публикация „Резултати от астрономически наблюдения направени на Нос Добра надежда“ ([1]) предлага използването на съвременните имена на спътниците, като им дава имената на титаните и братята и сестрите на бога Хронос.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Съставна снимка на Диона от фотографии на апарата Касини-Хюйгенс с подсилени цветове. Виден е тъмният неравен терен на задното (спрямо орбиталното движение) полукълбо

Диона е съставена предимно от лед, но се предполага, че във вътрешността ѝ се намират значителни количества плътни материални като силикатни скали. Въпреки по-малките си размери, по строеж Диона наподобява Рея. Двата спътника имат сходно албедо и разнообразен терен, както и различни водещи и задни полукълба. Водещото полукълбо на Диона е покрито с множество кратери и е с еднородна яркост, докато задното полукълбо е покрито с мрежа от ледени хребети. Някои тях пресичат кратери, което издава, че са образувани сравнително скоро.

За геологията на Диона са характерни:

Топография[редактиране | edit source]

Преди да бъде изследван от близко разстояние от Касини на 13 декември 2004 г., произходът на светлия материал на повърхността на спътника остава загадка. Единствената известна информация за материала е ниското му албедо и това, че е достатъчно тънък, за да позволи наблюдения на релефа под него.

Според една теория скоро след формирането на Диона, когато спътника е бил все още геологичски активен, са протичали процеси като криовулканизъм, довели до образуването на „жили“ по повърхността, съставени от кондензирал лед и скален материал. Впоследствие геологичните процеси са затихнали, но водещото полукълбо все още е било подложено на активно бомбандиране от метеорити, довели до елиминиране на жилите в това полукълбо и запазването им само в задното.

Според нови данни от Касини обаче жилите не са депозити на материали с вулканичен произход, а тектонични разломи и пукнатини. Все още обаче не е известно защо те се налюдават само в задното полукълбо.

Кратери[редактиране | edit source]

На ледената повърхност на Диона се намират области, покрити с множество кратери, няколко от които са с диаметър, по-голям от 100 km, равнини с кратери, по-малки от 30 km, и ледени жили. Голяма част от областите с гъсто покритие на кратери се наблюдават на повърхността на задното покулбо и по-малко на водещото полукълбо. Учените считат, че в миналото на Диона преди няколко милиарда години някой от по-големите тела, сблъскали се със спътника, биха могли да го завъртят на 180° спрямо посоката на орбиталното му движение, разменяйки положенията на водещото и задното полукълбо.

Подобно на Калисто, на Диона липсват високи релефни черти характерни за Луната и Меркурий. Счита се, че причината за това е сравнително ниската якост на ледената кора позволяваща „свличания“ на материал.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Cassini, G. D.; An Extract of the Journal Des Scavans. of April 22 st. N. 1686. Giving an account of two new Satellites of Saturn, discovered lately by Mr. Cassini at the Royal Observatory at Paris, Philosophical Transactions, Vol. 16 (1686-1692), pp. 79-85.

Външни препратки[редактиране | edit source]


Спътници на Сатурн
... | Телесто, Тетида, Калипсо | Елена, Диона, Полидевк | Рея | ...
Мимас | Енцелад | Тетида | Диона | Рея | Титан | Хиперион | Япет | Феба