Дионисий Врачански
| Дионисий Врачански | |
| български духовник | |
 | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Религия | православие |
Диеонисий Врачански е български духовник, архимандрит, участник в църковно-националните борби на българите.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е във Враца. От 23 април 1871 година архимандрит Дионисий е представител на Врачанска епархия на Църковно-народния събор в Цариград на мястото на Никола Занкин. На 14 май същата година подписва приетия от събора устав на Българската екзархия.[1] След това от декември 1875 година до към 1880 година е екзархийски наместник и протосингел в Охрид, като замества неможещия да се върне в града митрополит Натанаил Охридски.[2] Дионисий управлява Охридската митрополия в изключително тежка политическа ситуация и в силно материално затруднение. Битолският валия Ахмед Мухтар паша не го признава за легитимен наместник, макар да е законно назначен. Той се опитва да бъде отзован от Охрид, но по съвет на екзарх Йосиф I Български остава.[3] Според Кузман Шапкарев Дионисий е замесен в Охридското съзаклятие от 1880 - 1881 година. По молба на Шапкарев екзархийското ръководство го оттегля от поста му преди разкритията на османските власти.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 324.
- ↑ Църковно-народният събор 1871 г. Документален сборник по случай 130-годишнината от Първия църковно-народен събор. Встъпителна студия, съставителство, бележки и речници ст.н. с. д-р Христо Темелски. София, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2001. с. 475.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 563 - 564.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 308.
