Дирк Хартог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на района на зал. Шарк с о. Дирк Хартог

Дирк Хартог (Дърк Хартъгс, Дирк Хартоксзон) (на холандски Dirck Hartogh; Dierick Hartogsz, на английски Dirck Hartog) (30 октомври 1580 - 11 октомври 1621) холандски мореплавател.

Роден в семейство на моряк. През 1621 получава звание капитан, екипаж и своя първи кораб. Няколко години провежда търговски плавания по Балтийско и Средиземно море.

През 1616 започва работа в Холандската източноиндийска компания и е назначен за командир на кораба "Ендрахт", с който заминава за Батавия. През януари 1616 отплава от Холандия, заобикаля нос Добра Надежда и поема на изток между 34-33° ю.ш. На 25 октомври 1616 открива участък от около 300 км от западния бряг на Австралия между 23º и 26º 30` ю.ш. (т.н. „Земя Ендрахт“), в т.ч. залива Шарк (Акула, 25º 35` ю.ш.) и остров Дирк Хартог (25º 50` ю.ш.), на който преди отплаването била закована калаена чиния с гравирана на нея дата на откриването и името на капитана, който след намирането на чинията от Вилем де Фламинг през 1697 е кръстен на негово име. По този начин Хартог става втория мореплавател след Вилем Янсзон през 1606, който достига до бреговете на Австралия. В Нидерландия веднага оценяват значението на неговото откритие, защото на компанията са и нужни опорни бази по новия морски път към Азия и в Амстердам решават да продължат изследването на тези новоткрити земи.

След завръщането си от плаването напуска Холандската източноиндийска компания и отново възобновява частните търговски превози по Балтийско море.

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Хартог, Дерк“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.