Дитрих фон Заукен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дитрих фон Заукен
германски генерал
ЗваниеГенерал от танковите войски
Години на служба1910 – 1918; 1919 – 1945 г.
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войски Райхсхер (1918)
Райхсвер (1932)
Вермахт (1945)
Военно формированиетанкови войски
Командвания4-та танкова дивизия
2-ра армия
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиСребърни пластинки към ордена Железен кръст
Кръст на честта
Източен фронт
Значка за раняване

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
ПогребанМюнхен, Федерална република Германия

Дитрих фон Заукен (на немски: Dietrich von Saucken) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Дитрих фон Заукен е роден на 16 май 1892 г. във Фишхаузен, Германия. Присъединява се към армията през 1910 г. През 1912 г. е лейтенант от гренадирски полк. Участва в Първата световна война и след нея се присъединява към Райхсвера.

Между военен период[редактиране | редактиране на кода]

През 1925 г. получава званието ритмайщер. На 1 юни 1936 г. е издигнат до чин оберст и назначен за командир на кавалерийски полк.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втората световна война командва 2-ри кавалерийски полк (1937 – 1940 г.).[1] От 16 ноември 1940 г. поема 4-та стрелкова бригада, а на 27 декември 1941 г. 4-та танкова дивизия. От 1 януари 1942 г. е издигнат в чин генерал-майор. Ден по-късно е тежко ранен и се завръща на 24 август 1942 г. като поема ръководството на училище на механизираните войски.[1] Следващото му назначение е отново като командир на 4-та танкова дивизия. На 1 април 1943 г. е издигнат чин генерал-лейтенант. От 10 май 1944 г. става командир на 3-ти танков корпус, през юни поема 39 танков корпус, а през декември танков корпус „Гросдойчланд“. На 1 август 1944 г. е издигнат до чин генерал от танковите войски. В края на войната, през март 1945 г., става командир на 2-ра армия.

Пленяване и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Пленен е от съветските войски и е осъден на 25 години. Излежава 10 от тях и е освободен през октомври 1955 г. Физическите мъчения, нанесени му от руснаците по време на разпитите, го оставят в инвалидна количка до края на живота му. Умира на 27 септември 1980 г. в Мюнхен, Германия.[2]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]