Дихово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дихово
Дихово (Република Македония)
Red pog.png
Дихово
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Пелагония
Надм. височина 779 m
Население (2002) 310 души
МПС код BT

Дихово (на македонска литературна норма: Дихово) е село в община Битоля на Република Македония.

География[редактиране | edit source]

Селото се намира в планината Пелистер, западно от Битоля.

История[редактиране | edit source]

В 19 век Дихово е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Доиво или Дихово има 460 жители, от които 200 българи християни и 260 арнаути мохамедани.[1]

Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дихово има 560 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[2].

Според сведения от жители на селото то е било разделено на две махали - Горна с население патриаршисти и църква „Свети Димитър“ и Долна махала с българи екзархисти и църква „Света Неделя“. Роден в селото е Стойче Мангелов, четник на Димче Сарванов - Могилчето.

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Дихово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.

Според преброяването от 2002 година селото има 310 жители самоопределили се както следва:[4]

Националност Всичко
македонци 305
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 2

Литература[редактиране | edit source]

  • Видоески, Божидар. Дихово (Общеславянский лингвистический атлас 101). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 711-721.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 239.
  2. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 166-167.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
  4. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
Населени места в Община Битоля Flag of Bitola Municipality.svg
Битоля | Барешани | Бистрица | Братин дол | Брусник | Буково | Велушина | Габалавци | Гопеш | Горно Егри | Горно Оризари | Градешница | Гявато | Дихово | Доленци | Долно Егри | Долно Оризари | Драгарино | Драгожани | Драгош | Древеник | Жабени | Злокукяни | Кажани | Канино | Карамани | Кишава | Кравари | Кременица | Кукуречани | Кърклино | Кърстоар | Лавци | Лажец | Лера | Лисолай | Логоварди | Лопатица | Магарево | Маловище | Метимир | Меджитлия | Нижеполе | Ново Змирново | Облаково | Олевени | Оптичари | Орехово | Острец | Поешево | Породин | Рамна | Ращани | Ротино | Свинище | Секирани | Снегово | Средно Егри | Старо Змирново | Стрежево | Сърбци | Трън | Търново | Цапари | Църнобуки | Църновец

Исторически села: Букри | Мечкарица | Чагор

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.